Читать «Екстремен ум» онлайн - страница 47
Алан Глинн
С питиетата пред нас бързо стигнахме до темата Марк Сатън и Арти Мелцер и аз разкрих идеите си за разширяване на сериите за двайсетия век. Но забелязах, че Дийн ме гледа особено. Забелязах как веждите му се сбръчкаха, докато в ума му се оформяха съмнения относно моето душевно състояние. Двамата с Дийн бяхме на свободна практика в К&Д и се засичахме от две години. Изпитвахме здравословно пренебрежение към всичко, свързано с компанията и споделяхме някакъв вид лентяйска етика на работното място, затова този разговор от моя страна за издателски предложения и предвиждане на продажби беше най-меко казано необичаен за него. Аз се сдържах за малко, но после се улових, че излагам пред него параноични теории относно италианската политика и то с малко повече страст и подробности от това, което беше свикнал да чува от мен по който и да е въпрос. Другото нещо, в което ме хвана и което, мисля, го възпря да ме обвини, че съм дрогиран до козирката, беше факта, че не пушех. После реших да засиля объркването му, като взема цигара от него, но само една.
След известно време дойдоха няколко приятели на Дийн и всички вечеряхме заедно. Имаше една двойка на средна възраст, мъж и жена, които бях виждал само веднъж преди, Пол и Руби Бакстър, и двамата архитекти, и една млада канадска актриса на име Сюзън. По време на вечерята дискутирахме много въпроси и бързо стана очевидно за всички присъстващи, включително и за мен, че най-обстойните и сензационно ясно изразени мнения по абсолютно всичко се излъчват от моя край на масата. Влязох в продължителен спор с Пол за относителните достойнства на Брукнер и Малер. Запознах ги с моите увлекателни истории за 60-те години, като включих едно кратко отклонение върху Реймънд Лоуи и аеродинамиката. Това беше последвано от размишленията ми върху историята на Италия и характера на времето, което от своя страна се преля в едно дълго изложение върху неадекватността на западните политически теории, сблъскващи се лице в лице с бързите глобални промени. Един или два пъти, и то сякаш идваше извън тялото ми, като че ли някъде