Читать «Екстремен ум» онлайн - страница 48

След вечерята отидохме в няколко нощни клуба, първо в Дума, после във Върджилс, после в Мун и още по-късно в Хексагон. Не помня кога точно, но взех още една доза MDT някъде в една от тоалетните. Това, което си спомням, е острата, ярка атмосфера на тоалетна, хората, отразени в огледалата около мен, спомням си някои прецедени през зъби размазани разговори, хора, които се свличаха по белите плочки, като се вглеждаха в себе си — пияни, объркани — сякаш поради някакъв инцидент бяха изпаднали от собствения си живот.

Спомням си, че се чувствах като наелектризиран.

Един все по-озадачен Дийн се прибра вкъщи по някое време след два, същото направи и Сюзан. Появиха се други приятели на Пол и Руби, последвани малко по късно от техни приятели. Тогава Пол и Руби се измъкнаха. След още един час или два се озовах в огромен апартамент в Горен Уест Сайд с тълпа хора, които никога не бях виждал. Всички седяха около една стъклена маса и смъркаха кокаин, но все още аз бях този, който ги надприказваше. Като станах и започнах да се разхождам наоколо по едно време, видях отражението си в едно голямо пищно украсено огледало, монтирано над камина от фалшив мрамор, и разбрах че съм центърът на внимание и че за каквото и да говорех — бог знае, можеше да е за всичко — всеки присъстващ в стаята, без изключение, ме слушаше. В около пет часа сутринта, пет и половина или шест, не помня, отидох с двама души в едно заведение на Амстердам за закуска. Един от тях, Кевин Дойл, беше банкер във „Ван Лун & Съдружници“, занимаваше се с инвестиции и мисля че обещаваше да ми подаде някаква информация, добра информация, и че може да ми помогне да си създам портфолио. Той не спираше да настоява да се срещнем през седмицата, в неговия офис, за обяд, дори само за кафе, в удобен за мен ден.

Другият човек просто седеше там през цялото време и не откъсваше очи от мен.

Накрая, защото рано или късно всички трябваше да си лягат, аз отново се озовах сам. Прекарах деня, кръстосвайки града насам-натам, повечето време пеша, разглеждах неща, на които никога не бях обръщал толкова много внимание преди, например тези гигантски жилищни сгради в Сентрал парк Уест, с кули на покривите и готически корнизи. Спуснах се надолу до Тайм Скуеър, вървях до Грамърси парк и Мъри Хил. Върнах се по посока към Челси, после надолу до Финансовия квартал и Батъри парк. Взех ферибота до Стейтън Айлънд, като стоях на палубата, за да дам възможност на свежия ободряващ вятър да премине право през мене. Взех метрото обратно към центъра на града, влязох в музеите и галериите, места, които не бях посещавал от години. Отидох на един концерт на камерна музика в Линкълн Сентър, взех нещо между обяд и закуска в Джулиънс, четох Ню Йорк Таймс в Сентръл парк и улучих два филма с Престън Стърджес в киното за стари филми в Уест Вилидж.