Читать «Екстремен ум» онлайн - страница 46
Алан Глинн
—
И така нататък. Чак след като бяхме говорили в продължение на половин час и задълбочено бяхме дискутирали положението в Мексико, провала на брака на Джорджио, и тазгодишното бяло пенливо вино, той изведнъж забеляза, че говорим на италиански. Почти винаги говорехме английски, ако някога ползвахме италиански, то беше или за времето или с какво да е гарнирана пицата.
Той беше изумен, а аз трябваше да му кажа, че съм вземал интензивни уроци.
Когато свърших разговора с Джорджио, продължих да чета „Годениците“ и до обяд я свърших. После грабнах една книга върху историята на Италия — общ преглед — и бях въвлечен в редица справки и отпратки относно императори, папи, градове държави, нашествия, холера, унификация, фашизъм… Това на свой ред ме наведе на редица по-специфични въпроси, свързани със съвременната история, на повечето от които не можех да отговоря, защото нямах съответния материал — въпроси относно сделката на Мусолини с Ватикана през 1929 година, намесата на ЦРУ в изборите през 1948 година, масонската ложа П2, Червените бригади, отвличането на Алдо Моро и убийството му в края на 1970-те години… Бетино Граци през 80-те, Ди Пиетро и корупцията през 90-те години. Имах дълбокото, интуитивно усещане за струпаните на едно място, пълни със събития столетия, които бързо се изнизват едно след друго, сриват се като пилони и се разбиват в настоящето, превръщайки се в тревожни, трескави десетилетия, години, месеци. Виждах мрежата от заговори и измама — разказите, убийствата, изневерите — как като нишка се намотават ту напред, ту назад във времето, на- пред-назад на практика по кожата ми. Бях убеден също, че с достатъчно сипна концентрация на волята всичко това би могло да се събере на едно място в мозъка, да се разбере, да се схване като физическа цялост с определена химическа структура… може почти
Рано вечерта в събота обаче започнах да усещам, че действието на MDT започва да намалява и усилието ми да разбера сложните полимери на историята някак се притъпи. Затова взех още една таблетка. Правейки това, разбира се, аз промених динамиката на цялото нещо и префрагментирах всяко чувство за време или структура, което бях имал до този момент в живота си. Вземайки отново хапчето, без прекъсване, като че ли също имаше подсилващ ефект и в резултат много скоро осъзнах, че не мога повече да стоя в апартамента и трябва да изляза.
Телефонирах на Дийн и се срещнах с него един час по-късно в заведението Зола на МакДугъл. Трябваше ми известно време да овладея гласа си, да регулирам степента на синтактическия лабиринт, който произвеждах, да модулирам
