Читать «Екстремен ум» онлайн - страница 45

В четвъртък през нощта спах пет часа, при това доста добре, нощта в петък обаче не беше така лесно. Събудих се в 3:30 след полунощ, лежах буден в леглото около час, докато накрая се предадох и станах. Включих кафеварката и взех една доза MDT, което означаваше, че до 5 часа сутринта бях напълно зареден, но нямах нищо конкретно за вършене. Независимо от това успях да прекарам цял ден вкъщи и да намеря с какво да запълня времето. Изчетох внимателно учебниците по италианска граматика, които бях купил, докато живеех в Болоня, но така и не бях чел. Знаех достатъчно италиански, за да се разбирам, дори да се справя с леки преводи, но никога не бях учил езика по традиционния начин. Повечето италианци, които познавах, искаха да упражняват английския си, така че винаги ми беше лесно да мина между капките с минимални знания. Сега обаче посветих няколко часа на системата от времена, както и на някои други граматически категории — подчинителни изречения, сравнителни степени, местоимения, възвратни глаголи — и най-интересното беше, че ги разпознавах, знаех тези неща, улових се, че непрекъснато казвам ,Ами да, разбира се, точно това е“.

Направих серия упражнения за напреднали в един от тези учебници и всичките бяха верни. После изрових един стар брой седмично списание, което имах, Панорама, и докато хвърлях бегъл поглед върху отрязъците информация за местни политици, модни дизайнери и футболни треньори и преглеждах една дълга статия за виагра, усещах как глетчери от пасивен речников запас се размекват, започват да плават и да излизат на преден план в съзнанието ми. После взех копие от класическия роман на Алесандро Манцони „Годениците“, който бях купил с най-добри намерения, но с който не се бях захващал до сега, не бях го отварял дори. Не че се надявах да го разбера, щеше да е все едно ученик, току-що започнал да изучва английски, да се опитва да чете Студеният дом, но скоро се изненадах, защото се улових, че изпитвам удоволствие от изключително живото представяне на живота в Ломбардия в началото на седемнайсетия век. Всъщност, когато оставих книгата, след като бях прочел около 200 страници, почти не бях забелязал, че чета на чужд език. И причината да спра не беше защото бях загубил интерес, а защото постоянно се разсейвах от мисълта, че говоримият ми италиански може също да се е подобрил — след като имам това ново ниво на разбиране при четенето.

Спрях за няколко секунди, после взех тефтерчето с адреси. Потърсих телефонния номер на един мой добър приятел в Болоня и го набрах. Проверих колко е часът и зачаках. Там трябва да е средата на следобеда.