Читать «Екстремен ум» онлайн - страница 44

— Хм.

— И не трябва ли всичките тези книги да имат сходни заглавия? — продължавах аз — нещо, което да ги отличава. Моята например е От Хайт Ашбъри до Силиконовата долина, тази на Дийн вместо просто Венера може да бъде Снимки на Венер — от… Пикфорд до Полтроу или От Гарбо до Спенсър, нещо такова. Тази на Клеър, ако я посвещава на момчетата, би могла да бъде Да отгледаш синове — от Бийвър до Барт. Създай формула, направи ги по-продаваеми.

От другата страна на телефона настъпи тишина, после се чу: „Какво искаш да кажа, Еди? Петък следобед е, гоня крайни срокове. “

Представих си Марк в офиса му, слаб и със свръхинтелектуален вид, как се мъчи да овладее големия обем работа, с един неизяден или полуизяден сандвич със сирене на бюрото му, секретарка, в която беше влюбен, и която сякаш следвайки някакъв ритуал постоянно го унижаваше, всеки път когато очите им се срещнеха. Имаше офис без прозорци на дванайсетия етаж в старата Порт Оторити Билдинг на Осмо Авеню и прекарваше по-голямата част от живота си в него, включително вечерите, уикендите и неработните дни. Обзе ме вълна на презрение към него.

— Както и да е — казах аз. — Виж, Марк, ще говорим отново в понеделник.

След като затворих телефона, започнах да скицирам някои възможни теми за поредици и в рамките на два часа бях готов с предложение от 10 заглавия, придружени от кратки описания и списък с ключови илюстрации за всяко от тях. После обаче, каква щеше да е следващата стъпка? Трябваше да ми се възложи да осъществя всичко това. Не можех да работя във вакуум.

Отношението на Марк и липсата на интерес все още ме безпокояха, затова реших да звънна на Мелцер и да представя идеята на него. Знаех, че Марк и Арти не се разбират много и че Арти би се зарадвал на възможността да притисне Марк, но дали щеше да приеме самата идея беше отделен въпрос.

Свързах се с него веднага и започнах да говоря. Не знам откъде дойде всичко това, но до края на разговора на практика бях убедил Мелцер да преструктурира цялата компания, а поредицата за двайсети век да бъде застъпена в основата на новия пролетен списък. Изяви желание да отидем на вечеря, но бяха поканени с жена му за уикенда, и не можеше да се откачи от ангажимента — жена му би го убила. Изглеждаше много въодушевен обаче, не му се искаше да прекрати разговора, сякаш усещаше, че тази страхотна възможност вече започва да се изплъзва от ръцете му…

Следващата седмица, казах аз, да се видим следващата седмица.

Прекарах остатъка от деня в работа, списвах рекламите в телекомуникационния наръчник за Марк и разширявах бележките за Арти, без да виждам в това някакъв конфликт, и не се замислях върху факта, че вероятно, може би просто моите действия ще застрашат работното място на Марк Сатън.

Относно самото MDT обаче, в четвъртък и петък нямаше нищо забележимо по-различно, никакво специално удоволствие, свързано с него, но както и преди, имах усещане, което мога да определя единствено като непреодолим прилив на необходимост да върша нещо. Нямаше какво да правя в апартамента, бях свършил всичко, освен, разбира се, освежаването на жилището, исках да подменя мебелите, да боядисам стените, да махна стария дъсчен под, неща с които не бях се захванал, така че нямах друг избор освен да фокусирам енергията си върху надписите и бележките. И трябва да се има предвид какъв вид работа е това. Можеш да я вършиш, докато гледаш Опра по телевизията или докато седиш и си почиваш на дивана със списание в ръка, или даже в леглото, докато спиш. Работата бива свършена накрая, но някак незабелязано и неосъзнато.