Читать «Екстремен ум» онлайн - страница 43
Алан Глинн
Докато изреждах тези предложения и се пресягах към бюрото, за да се подпра, си дадох сметка, че в мозъка ми се формира един нов низ от идеи. До този момент ме вълнуваше единствено моята книга. Не се бях замислял за поредицата като цяло, но сега ми хрумна, че Кер & Декстер бяха наистина много импулсивни в това отношение. Поредицата за двайсети век беше може би просто реплика на подобен проект, по който една конкурентна издателска къща работеше — нещо, за което те имаха попътен вятър и не искаха да бъдат изместени. Но сякаш след като веднъж бяха решили да го правят, смятаха, че това е всичко и са си свършили работата. За да оцелееш на пазара, да си на ниво на конгломератите, Арти Мелцер, корпоративният вицепрезидент на К&Д, винаги казваше, че компанията трябва да се разраства, но възлагането на проект като този на отдела на Марк беше просто устно подхвърляне на идеята. Марк нямаше ресурсите, но Арти знаеше, че той ще приеме така или иначе, защото Марк Сатън, който никога не беше в състояние да каже „не“, се нагърбваше с всичко. После Арти може би щеше да забрави за идеята и да се сети за нея едва когато проектът се провали и дойде време да се хвърлят обвинения.
Това, което Арти пропускаше обаче, беше фактът, че поредиците всъщност са добра идея. Вярно, и други ще правят подобни книги, но това винаги ще е така. Работата беше да си пръв и да си по-добър от останалите. Материалът за иконографията на двайсетия век беше на разположение, готов, чакаше само да му се даде търговски вид, но доколкото знаех, Сатън беше успял да оформи едва половината от целия пакет, в най-добрия случай. Неговите идеи нямаха нито фокус, нито структура.
— Разполагаш още със, не знам, страхотни моменти от спорта. Бейб Рут, Тайгър Уудс. По дяволите,
