Читать «Екстремен ум» онлайн - страница 42

Като приключих с това обаче изведнъж ме осени мисълта — като предвиждах, че не би ми отнело повече от един ден — не можех ли да завърша цялата книга? Завършена чернова, при това само за два дни? Добре. Обмислял я бях с месеци, бях събирал материала, бях го прехвърлял в главата си. Бях разработил схема, някаква схема. Бях направил известно проучване. Бях мислил за заглавието.

Не беше ли така?

Може би. Но не можеше да се пренебрегне факта, че за ендоморфен охлюв като мен, за когото в основата на системата от вярвания беше залегнало схващането, че липсата на дисциплина е нещо ценно, да свърша толкова работа за два дни беше изумително.

Но защо да му се съпротивлявам?

В петък сутринта продължих с надписите и някъде по обяд вече знаех, че наистина ще успея да ги свърша до края на деня, затова реших да се обадя на Марк Сатън в Кер & Декстер, за да му кажа на какъв етап съм. Първото, от което той се заинтересува, беше телекомуникационният наръчник, който трябваше да съставя.

— Как върви?

— Почти е готов — излъгах аз. — Имаш го в понеделник сутринта.

Което щеше да стане.

— Чудесно. За какво ми се обаждаш, Еди?

Обясних му за статуса на Нова светлина върху периода и го попитах дали иска да му го изпратя.

— Ами…

— В добър вид е. Може би има нужда от малко редактиране на някои места, не много, но…

— Еди, крайният срок за тази книга е чак след три месеца.

— Знам, знам, но си мислех, че ако има още някои свободни заглавия от поредицата, бих могъл може би… да взема още едно?

— Свободни заглавия? Еди, всичките са възложени, знаеш това. Твоето, на Дийн, на Клеър Дормър. Каква е тази работа?

Прав беше. Един мой приятел, Дийн Бенет работеше по Венера, книга за най-красивите жени на столетието, а Клеър Дормър, психиатър, автор на статии за няколко популярни списания за психическите отклонения на известни личности, работеше по Деца на екрана, книга за това как се представят децата в класическите телевизионни сериали. Имаше още три теми, по които се работеше. Една от тях беше Забележителни сгради.

Не си спомнях останалите.

— Не знам. Какво ще кажеш за втори етап? — попитах аз. — Ако тези серии потръгнат добре…

— Все още не е планиран втори етап, Еди.

— Но ако тези вървят добре?

Чух тиха въздишка на нетърпение. Той каза:

— Предполагам, че бихме могли да направим втори етап. — Последва пауза, след която въпросът. — Някакви предложения?

Всъщност не бях мислил за това, но горях от желание да взема още един проект, затова като закрепих слушалката на рамото си, хвърлих око на лавиците с книги в хола и започнах на един дъх да раждам идеи: „Ами нека да помисля… “ Бях се загледал в гърба на един голям сив том на рафта над стереоуредбата, книга, която Мелиса ми беше дала след едно фотоизложение в МОМА и боксов мач.

— Какво ще кажеш за сборник от най-прочутите новинарски снимки? Може да се започне с тази изумителна снимка на Халеевата комета. От 1910 година. Или снимката на Бруно Хауптман — спомняш ли си… по време на екзекуцията? Или железопътната катастрофа в Канзас през 1928-а? — Изведнъж пред очите ми пробляснаха размазаните железопътни вагони, тъмните талази от облаци дим и прах. — Също… какво друго?… например Адолф Хитлер, Хиндербург и Херман Гьоринг, седнали на паметника Таненберг. — Още един проблясък, този път разсеяният Херман Гьоринг държи нещо в ръцете си, взира се в него, нещо, което много любопитно наподобява лаптоп компютър. — Да вземем още… експлозивите, залели цял Париж. Десанта в Нормандия. Дебатът между Хрушчов и Никсън в Москва. Обгореното от напалм дете във Виетнам. Погребението на Аятолаха. — Все още втренчен в гърба на книгата, можех буквално да видя тези снимки сега и то много живо, една след друга, нижещи се надолу като на микрофилм. Поклатих глава и казах — Може да се намерят хиляди други. — Отместих погледа си от етажерката с книги и направих пауза. — Или не знам, може всичко да се направи с тях, филмови плакати, реклами, разни машинки на двайсетия век, отварачка за консерви, калкулатор или камкордър. Автомобили би могъл да направиш.