Читать «Екстремен ум» онлайн - страница 41

Пъхнах тефтерчето обратно в плика и започнах да броя парите.

Девет хиляди четиристотин и петдесет долара.

Взех шест от петдесетачките и ги сложих в портфейла си.

После разчистих малко място върху бюрото, като отместих клавиатурата на компютъра встрани, и започнах да броя таблетките. Редях ги на купчинки от по петдесет и когато свърших, купчинките бяха девет плюс още седемнайсет таблетки. Като използвах един прегънат лист копирна хартия, върнах 467-те таблетки в пластмасовия плик. Седях и ги гледах известно време с нерешителност, после отделих десет от тях. Сложих ги в една малка керамична купичка на дървената етажерка над компютъра. Остатъкът от парите и пластмасовата торбичка с таблетките преместих в голям кафяв плик, който занесох в спалнята. Сложих го в една празна кутия от обувки в дъното на дрешника, после покрих кутията с едно одеяло, а върху него струпах купчина списания.

След това ме поблазни мисълта да взема една от таблетките и веднага да се захвана с работа. Реших да не го правя обаче. Бях много изморен и имах нужда от почивка. Но преди да си легна, седнах на дивана в хола и изпих още една бира, като през цялото време гледах към керамичната купичка на етажерката над компютъра.

Втора част

8

МАКАР И СЛЕД ИЗВЕСТНО ВРЕМЕ, събитията започнаха да се замъгляват, като се обърна сега назад — от плетения стол в мотела Нортвю мотър лодж — спомням си следващия ден, който беше четвъртък и двата дни след него като точно така… просто дни — определени единици от време, които имаха начало и край… ставаш сутрин, после след X брой часове лягаш. Вземах по една таблетка MDT-48 всяка от тези сутрини и преживяването от тях беше почти същото като първия път, което означаваше, че ми действаха веднага, прекарвах всичкото време в апартамента и работех продуктивно — много продуктивно — до отслабване на въздействието.

Първия ден отклоних две покани за излизане с приятели и всъщност отмених нещо, което отдавна бях планирал за петък вечерта. Завърших въведението — излезе общо 11 000 думи, и планирах останалата част от книгата, по-точно подхода, който щях да използвам при надписите. Естествено, не можех да ги напиша преди да имам ясна идея кои от илюстрациите ще използвам, така че реших да се захвана с трудоемкия процес, да ги подбера и да ги махна от главата си. Това ми отне няколко часа. Би ми отнело четири или шест седмици, разбира се, но в момента реших да не се бавя с тази работа. Събрах съответния материал — изрезки, снимки от списания, обложки на албуми, кутии със слайдове, страници с адреси, и ги разстлах в средата на пода. Започнах да ги пресявам и взех поредица от уверени, твърди решения. Не след дълго имах временен списък от илюстрации и бях в състояние да започна да изписвам надписите.