Читать «Екстремен ум» онлайн - страница 4

Какви ги вършех?

Изведнъж загубих желание да водя този разговор.

— Работя за Кер & Декстър, издателството, знаеш го.

Той подсмръкна, кимна утвърдително, очаквайки подробности.

— От три-четири години съм копирайтър на реклами, учебници, справочници, неща от този род, в момента обаче се подготвя поредица от илюстровани издания, които обхващат двайсетия век — нали знаеш, опитват се да направят пари с един изпреварващ бум в търговията с носталгия, а моята тема е развитието на дизайна от шейсетте до деветдесетте години.

— Интересно.

— …от Хейт-Ашбъри до Силиконовата долина…

— Много интересно.

Реших да го впечатля.

— От лизергиновата киселина до персоналните компютри.

— Страхотно.

— Не чак толкова. Не е много добре платено, защото книгите ще бъдат малки — сто, сто и двайсет страници, няма много поле за действие, което всъщност прави работата доста трудна, тъй като…

Спрях.

Той свъси вежди.

— И?

— …защото… — тези мои обяснения изпратиха неочаквани пробождания от срам и оскърбление, които проникваха в мен от едната страна и излизаха от другата. Пристъпвах от крак на крак — …всъщност аз просто пиша обяснителните бележки към илюстрациите, така че ако искам да прокарам някакво свое виждане, трябва да съм много добре запознат с материята.

— Това е чудесно, човече — засмя се той. — Винаги това си искал да правиш, нали?

Замислих се върху това. В известен смисъл, предполагам, така беше. Но не по начин, който той би проумял. Господи, помислих си аз, Върнън Гант.

— Трябва да е интересно — каза той.

Върнън търгуваше с наркотици, когато се запознах с него в края на 1980-те години, но тогава имаше съвсем друг вид, много коса, кожени якета, падаше си по Дао и хубавата мебел. Сега много ясно започнах да си спомням всичко.

— Всъщност, трудно ми е — казах аз, макар че не ми беше ясно защо си правя труд да дискутирам този въпрос.

— Наистина ли? — каза той и леко се дръпна назад. Намести очилата си, сякаш изненадан от думите ми, но готов въпреки всичко щедро да предложи съвет, след като напипа в какво се състои проблемът.

— Има прекалено много течения и противоречия, нали разбираш, трудно е да решиш откъде да подхванеш нещата — погледът ми спря на една кола, паркирана на отсрещната страна на улицата, мерцедес син металик. — Искам да кажа, че от една страна съществува антитехнологията, шейсетте години с техния призив „назад към природата“, „Каталогът на цялата Земя“ — всички тези безумия… вятърни камбанки, кафяв ориз и пачули. Но от друга страна, съществува пиротехниката на рокмузиката, звук и светлина, думата „електрически “ и самият факт, че LSD е получен в лаборатория… — Не откъсвах поглед от колата. — …а и това — чуй това — прототипната версия на Интернет, Арпанет, е била разработена през хиляда деветстотин шейсет и девета година в Калифорнийския университет. Хиляда деветстотин шейсет и девета.

Отново замълчах. Единствената причина да си излея душата по този начин беше, предполагам, че тези мисли ме измъчваха, бяха загнездени в главата ми през целия ден. Аз просто мислех на глас, мислех каква беше моята гледна точка.