Читать «Екстремен ум» онлайн - страница 2

Отново поглеждам часовника си.

Мисълта за случилото се кара сърцето ми да бие силно, чувам ударите му, сякаш е изпаднало в паника и много скоро ще си пробие път и ще изскочи, разбивайки и изпотрошавайки гръдния ми кош. Но поне главата не е започнала да ме боли. И това предстои, знам, рано или късно, пронизващата болка зад очните ябълки, която плъзва и се превръща в мъчителна агония, обхващайки целия ми череп. Добре, че това все още не е започнало.

Повече от ясно е обаче, че времето изтича.

Та откъде да започна тази история?

Предполагам, че съм взел лаптопа си, за да запаметя всичко, с намерението да опиша много точно какво се случи, но ето, седя тук и се колебая, въртя се около материала, треса се от страх, сякаш имам два месеца на разположение и трябва да пазя някаква репутация. Истината е, че нямам два месеца на разположение, вероятно имам около два часа, и нямам репутация, която да пазя, но все още имам чувството, че трябва да сложа някакво гръмко начало, нещо грандиозно и бомбастично, с което някой брадат, всезнаещ разказвач от деветнайсети век би започнал най-новото си произведение от 900 страници.

Да създам страхотен ефект.

Ефект, който би сложил отпечатък върху целия по-нататъшен разказ.

Простата истина обаче е, че няма нищо страхотно, нито грандиозно и патетично в начина, по който се започна, и нищо, предвещаващо съдбоносен край в случайната ми среща с Върнън Гант на улицата един следобед преди няколко месеца.

С това, предполагам, трябва да започна.

2

Върнън Гант.

Измежду многото роднински връзки и изменчиви комбинации, които могат да съществуват в рамките на днешното семейство, от всички потенциални родственици, които могат да ти се натрапят и привържат към теб во веки веков, документално, на фотохартия или в забутаните гънки на паметта, със сигурност най-характерна със своята ефимерност, граничеща с абсурд, стърчи като върлина над останалите самотната фигура на шушумигата бивш шурей.

Макар и невъзпято в проза и песен, това не е роднинство, което плаче за освежаване. Нещо повече, ако с бившата ти не сте се сдобили с потомство, то няма абсолютно никаква причина този човечец да се мярка някога пред очите ти, докато си жив. Освен, разбира се, ако не вземеш да се блъснеш в него на улицата или си станал толкова схванат и муден, че не свариш овреме да извърнеш поглед от него.

Беше вторник следобед, през февруари, около четири часа, слънчево и не много студено. Вървях по Дванайсета улица, с твърда крачка, със запалена цигара, по посока на Пето Авеню. Бях в лошо настроение, в главата ми се въртяха мрачни мисли, свързани с дълъг списък от проблеми, като книгата ми за Кер & Декстър — Нов поглед върху периода от Хейт-Ашбъри до Силиконовата долина — се открояваше най-ярко, не че в това имаше нещо необичайно, този проект го мислех непрекъснато и беше като фон на всичко, което вършех, всеки път, когато се хранех, вземах душ, гледах футболен мач по телевизията, или когато късно вечер ходех до магазина на ъгъла за мляко, тоалетна хартия, шоколад или цигари. Страховете ми точно в този следобед бяха, че книгата просто няма да се получи. Трябва да успееш да постигнеш много фин баланс в тези неща, в интерпретиране на историята… и препредаване на историята, ако разбирате какво искам да кажа, и се притеснявах, че тук просто няма история, че основната предпоставка за написването на книгата е една огромна глупост. Като допълнение към това, мислех и за апартамента си на Авеню А и Десета улица, трябваше да се преместя в по-голямо жилище и идеята ме изпълваше с ужас като си представех как трябва да сваля книгите от рафтовете, да разчистя бюрото си, после да опаковам всичко в еднакви кашони. По-лесно беше да се откажа. Мислех и за бившата си приятелка, Мария и десетгодишната й дъщеря, Роми, и как, без съмнение, бях най-неподходящият човек за тях. Не говорех достатъчно с майката и не обуздавах езика си, когато разговарях с детето. Тормозеха ме и други тежки мисли: пушех прекалено много и имах болки в гърдите. И допълнителни съпътстващи симптоми, почти физически страдания, които се проявяваха от време на време — необясними болки, подозрения за бучки, обриви, признаци може би на някакво заболяване или на цял низ от заболявания. Какво ще стане, ако някой ден всички те вкупом въстанат, възпламенят се и ме гътнат?