Читать «Екстремен ум» онлайн - страница 3

Мислех си колко мразя външния си вид и колко много се нуждая от подстригване.

Тръснах пепелта от цигарата си на тротоара. Погледнах нагоре. Ъгълът на Дванайсета улица и Пето Авеню беше на двайсетина метра пред мен. Изведнъж някакъв човек се появи оттам, движейки се със същата скорост, с която вървях и аз. Снимка, направена отгоре, би ни показала като две молекули, насочени право една срещу друга за неизбежен сблъсък. Познах го от десет метра, както и той. На пет метра разстояние и двамата започнахме да забавяме ход, да жестикулираме, да се вторачваме един в друг като израз на закъсняла реакция.

— Еди Спинола.

— Върнън Гант.

— Как си?

— Господи, колко отдавна не сме се виждали?

Стиснахме ръце, потупахме се по раменете.

След което Върнън се отдръпна леко назад и започна да ме изучава.

— Боже, Еди, стегни се бе човек, какво правиш?

Тази забележка се отнасяше до значителното тегло, което бях натрупал, откакто се видяхме за последен път преди може би девет-десет години.

Той беше висок и слаб, какъвто винаги е бил. Загледах се в главата му, която беше започнала да оплешивява, и направих пауза. После кимнах, сочейки с глава темето му:

— Е, да, но поне имам някакъв избор в това отношение

За миг той подскочи като Джейк Ла Мота, а после се престори, че ми нанася ляв удар.

— Все същият умник, а? Е, какви ги вършиш, Еди?

Беше облечен в скъп, свободно падащ ленен костюм и черни кожени обувки. Носеше слънчеви очила със златни рамки и имаше загар. Всичко във вида му говореше за пари.