Читать «Екстремен ум» онлайн - страница 33
Алан Глинн
Отдръпнах се от прозореца, потръпвайки от гледката на Върнън върху дивана, и се отправих към кухнята. Тя също беше обърната наопаки. Шкафовете бяха отворени и претърсени, навсякъде по пода имаше счупени чинии и парчета от стъкло. Погледнах назад към хаоса в хола и стомахът ми отново се сви. После тръгнах по коридора към вратата в ляво, която водеше към спалнята, и там беше същото — чекмеджетата бяха извадени и изсипани, матракът беше преобърнат, навсякъде се виждаха дрехи, а голямото огледало лежеше счупено на пода.
Чудех се защо е било нужно да се обръща всичко наопаки, но в моето объркано състояние, колкото и очевидно да беше, ми трябваха няколко минути, за да си отговоря… разбира се, похитителят е търсел нещо. Върнън вероятно му е отворил вратата, което означаваше също, че го е познавал, а когато се върнах, съм го прекъснал. Но какво е търсел? Усетих как пулсът ми се учести при самото формулиране на въпроса.
Пресегнах се и вдигнах едно от празните чекмеджета и чак когато преглеждах някакви кутии от обувки на горния рафт в дрешника няколко минути по-късно, осъзнах две неща. Първо, че оставям пръстови отпечатъци навсякъде в апартамента, и второ, че аз всъщност претърсвах спалнята на Върнън. Нито едно от тези неща не звучеше добре, откъдето и да го погледнеш, но мисълта, че оставям отпечатъци в спалнята, беше особено обезпокоителна в близък аспект. Бях дал на полицаите името си и възнамерявах да им кажа истината или поне по-голямата част от нея, но ако те установяха, че съм ровил из нещата, правоподобността на всичко, което кажех, щеше със сигурност да е подкопана. Можеха да ме обвинят, че съм замърсил мястото на престъплението, че съм подправил уликите или даже че съм замесен в самото престъпление, затова се върнах обратно по стъпките си и като използвах ръкава на якето си, започнах да бърша предметите и мебелите, които бях докосвал.
Застанал на вратата малко по-късно, оглеждах стаята, за да проверя дали не съм пропуснал нещо. По някаква причина, за която нямам обяснение, погледнах нагоре към тавана и забелязах нещо много странно. Таванът представляваше решетка от малки квадратни панели и един от тях, точно над леглото, като че ли беше леко разместен. Изглеждаше сякаш някой току-що се е опитвал да го отвори.
Точно когато забелязах това, чух полицейските сирени в далечината и се поколебах за миг, но после отидох до леглото, качих се на него и протегнах ръка към разхлабения панел. Бутнах го настрани и се вгледах в полумрака над мен, където едва различавах тръбопроводи, кабели и алуминиеви обшивки. Бръкнах с ръка и опипах отвора. Пръстите ми докоснаха нещо. Пресегнах се по-навътре, опъвайки всичките мускули на ръката си, сграбчих нещото, каквото и да беше, и го измъкнах от квадратния отвор. Беше голям кафяв, подплатен плик, който пуснах върху обърнатия наопаки матрак.
Спрях и се ослушах. В момента сирените бяха вече две, може би три и се чуваха много наблизо.
Отново се пресегнах към тавана и върнах разхлабения панел на мястото му, мъчейки се да го наместя възможно най-добре. Слязох от леглото и взех плика. Отворих го бързо и изтърсих съдържанието му върху матрака. Първото нещо, което видях, беше малко черно тефтерче, после завити на голямо руло банкноти, мисля че бяха само петдесетачки, и накрая голяма найлонова торбичка с вакуумно затваряне отгоре, един по-голям вариант на пликчето, което Върнън беше извадил от портфейла си в бара вчера следобед. Вътре имаше, не съм сигурен, може би триста и петдесет — четиристотин или
