Читать «Екстремен ум» онлайн - страница 35

Един млад униформен полицай, около двайсет и пет годишен, се появи откъм антрето.

— Извинете — каза той, гледайки в едно малко тефтерче — …Едуард Спинола?

— Да — казах аз, почувствал се изведнъж виновен, компрометиран, като измамник и пропаднал тип, — да… аз съм.

6

В СЛЕДВАЩИТЕ ДЕСЕТ-ПЕТНАЙСЕТ МИНУТИ апартаментът се изпълни от нашествието на нещо като малка армия от униформени полицаи, цивилни детективи и следователи от съдебна медицина.

Аз бях отведен в кухнята и разпитан от един униформен полицай. Той записа името, адреса, телефона ми, попита ме къде работя и откъде познавам жертвата. Докато отговарях на въпросите му, наблюдавах как преглеждат Върнън, как го снимат и му слагат етикет. Гледах още как двама цивилни клечаха до античното бюро, което все още беше обърнато на една страна, и преглеждаха документите, разпиляни по пода около него. Подаваха си листи, писма и пликове и правеха коментари, които не можех да чуя. Друг полицай в униформа стоеше до прозореца и говореше по радиото си, а трети се върна отново в кухнята и започна да претърсва шкафовете и чекмеджетата.

Целият този процес се развиваше като в някакъв сън. Имаше свой хореографски ритъм и въпреки че участвах в него, стоейки там прав и отговаряйки на въпроси, аз всъщност не се чувствах част от него — особено когато затваряха с цип черния найлонов чувал с Върнън и го изкарваха от стаята с търкалящата се на колелца носилка.

Няколко минути след това един от цивилните детективи се приближи, представи се и освободи униформения полицай. Казваше се Фоли. Беше среден на ръст, с наднормено тегло, черен костюм и шлифер. Изстреля няколко въпроса, от рода на как и кога съм открил тялото, на които отговорих. Казах му всичко, освен частта с MDT. Като потвърждение на това, което казвах, посочих костюма от химическото чистене и кафявия хартиен плик.

Костюмът беше проснат върху дивана и стигаше почти до мястото, където преди беше тялото на Върнън. Беше увит в найлоново фолио и изглеждаше зловещо и призрачно, като някакъв остатък от образа на самия Върнън, визуално ехо, следа от престъпление. Фоли също погледна костюма за момент, но не реагира, явно не го виждаше по начина, по който аз го виждах. После отиде до стъклената маса и взе кафявия хартиен плик. Отвори го и огледа съдържанието — двете кафета, мъфина, канадския бекон, подправките и ги разположи по продължението на масата в една редица, като фрагменти от някакъв скелет, изложен в лабораторията на съдебна медицина.

— И колко добре познавахте този… Върнън Гант? — попита той.

— Срещнах го вчера за първи път от десет години. Сблъсках се с него на улицата.

— Сблъска се с него на улицата — повтори той като кимаше с глава и се взираше в мене.

— И с какво точно се занимаваше той?

— Не знам. Преди колекционираше мебели и ги препродаваше.

— О, значи дилър?

— Аз…

— На първо място какво търсеше ти тук?