Читать «Екстремен ум» онлайн - страница 34

Гледах ги с отворена уста, втренчен в може би петстотин дози MDT-48. След което поклатих глава и започнах да правя бързи изчисления. Петстотин, да речем, по петстотин… това прави колко… 250 000 долара? В допълнение, с още само три или четири от тези неща можех да свърша книгата си за една седмица. Огледах се наоколо, осъзнавайки болезнено ясно, че се намирам в спалнята на Върнън и че сирените, които виеха много силно, докато отварях плика, затихваха, и то едновременно.

След още един миг колебание събрах всичко от матрака и го върнах в плика. С него под мишница влязох в хола и отидох до прозореца. Долу на нивото на улицата стояха скупчени три полицейски коли, с въртящи се сини лампи. Настъпи голямо оживление, когато изневиделица отнякъде се появиха униформените полицаи, минувачите спираха, за да гледат и коментират, а трафикът на кръстовището с Деветдесета улица започна да се забавя.

Втурнах се към кухнята и потърсих някаква пластмасова торба. Намерих една от магазина А&Р и натъпках плика в нея. Тръгнах надолу по коридора, минах през входната врата, като внимавах да я оставя отворена. В другия край на коридора в посока обратна на асансьорите, имаше голяма метална врата, която бях забелязал преди; затичах се Към нея. Вратата водеше към аварийното стълбище. Вляво от стълбите се намираше боклукчийската шахта и една малка ниша, в която имаше метла и някакви кутии. Потръпнах преди да реша да изтичам нагоре по стълбите до следващия етаж и после до по-следващия. Имаше четири-пет немаркирани кашона в нишата. Набутах пластмасовата торба зад тях и без да поглеждам назад, изтичах надолу по стълбите, вземайки по две-три стъпала наведнъж. Препънах се, докато минавах през металната врата, и все още тичешком се върнах в коридора.

Бяха ми останали още няколко метра, когато чух отварянето на асансьора и глъч от приближаващи се гласове. Стигнах до вратата на апартамента и се шмугнах вътре. Възможно най-бързо минах през антрето и влязох в хола — където разбира се от шока при вида на Върнън отново, сърцето ми яростно се преметна встрани.

Напълно без дъх, застанах в средата на стаята, дишайки тежко и с хриптене. Сложих ръка на гърдите си и се приведох напред, сякаш се опитвах да предотвратя коронарна тромбоза. После чух леко почукване на вратата отвън и едно отмерено „Здравейте… здравейте“, пауза, след която последва „Полиция“.

— Да — казах аз, възвръщайки си гласа между отделните вдишвания — влезте.

Просто за да си намеря някаква работа, вдигнах костюма, който бях изпуснал на пода и плика със закуската. Сложих плика върху стъклената маса, а костюма на дивана от близката до мен страна.