Читать «Екстремен ум» онлайн - страница 27
Алан Глинн
Докато говореше, стоях сравнително спокоен и слушах.
Аз, от своя страна, казах на Върнън как през 1989 година, скоро след развода, се наложи да напусна Ню Йорк. Не споменах факта, че самият той имаше пръст в това, че неговите уж много безопасни дози от боливийски прах ми бяха довлекли сериозни здравословни и парични проблеми, пресъхнали синуси и пресъхнали финанси, и как тези проблеми от своя страна ми костваха работата като художествен редактор в едно вече мъртво списание за мода и изкуство, наречено
Но че възлагам големи надежди на книгата, върху която работя в момента.
Не бях планирал да върна разговора толкова леко и неусетно към основния въпрос, но Върнън ме погледна и каза:
— Добре де, ще видим какво може да се направи.
Това малко ме смути, но смущението ми едновременно се заглушаваше и изостряше от мисълта, че той действително може да направи нещо. Усмихнах му се и вдигнах ръце нагоре.
Тогава Върнън ми кимна с глава, плесна се по коленете и каза:
— Добре, но междувремено нямаш ли нужда от кафе или нещо за ядене?
Без да чака отговор, той се изтегли напред и с усилие стана от дивана. Отиде в кухнята, която се намираше в ъгъла и беше отделена от хола посредством бар-плот и столове без облегалки.
Станах и го последвах.
Върнън отвори вратата на хладилника и погледна в него. През рамото му видях, че е почти празен. Имаше една кутия портокалов сок Тропикана, който той извади, разклати го и го върна обратно.
— Знаеш ли какво? — каза той като се обърна с лице към мен. — Ще те помоля за една услуга.
— Каква?
— Както виждаш, не съм много за показване в този вид, но ми се налага да изляза по-късно… а костюмът ми е на химическо чистене. Мога ли да те помоля да изтичаш до там и да го вземеш? И може би докато си там, да купиш нещо за закуска?