Читать «Екстремен ум» онлайн - страница 25

Застанах в средата на стаята, след като бях видял всичко, което можеше да се види. Погледнах Върнън, без да кажа нищо, тъй като не знаех откъде да започна, но накрая той успя да каже нещо. Въпреки болезненото състояние и грозното обезобразяване на физиономията му, на обикновено светлите му зеленикави очи и високи скули, той изкриви лице и каза:

— Значи Еди, те заинтригувах все пак, предполагам.

— Да… беше невероятно, искам да кажа… наистина невероятно.

Изтърсих това като някой гимназист, на когото на майтап предния ден са дали пликче с марихуана за 10 долара само да опита, а той се връща и моли за второ.

— Какво ти казах аз?

Кимнах с глава няколко пъти, после, тъй като не бях в състояние да продължа без да спомена отново състоянието му, попитах:

— Върнън, какво ти се е случило?

— Какво мислиш, приятел? Бих се.

— С кого?

— Не ти трябва да знаеш, вярвай ми.

Замълчах.

Може би не исках да знам.

Всъщност, като се замислих, той беше прав, не ми трябваше да знам. Нещо повече, бях малко неспокоен, защото част от мен се надяваше, тази работа, че някой го беше наредил така, да не се окаже пречка да получа нова доза от него.

— Седни, Еди — каза той — Отпусни се, разкажи ми всичко.

Седнах в другия край на дивана, настаних се удобно и му разказах. Нямаше причина да не му разкажа. Когато свърших, той каза:

— Да, звучи почти както се очакваше.

Веднага попитах:

— Какво искаш да кажеш?

— Ами то действа върху това, което е заложено в теб, разбираш ли. Не може да те направи умен, ако по начало не си.

— Та какво излиза, че това е умно хапче?

— Не точно така. Има много спекулации около умните хапчета, нали знаеш, че подсилват умствената ти дейност, че развиват бързи реакции в мозъка, всичко това — но повечето от така наречените умни хапчета са просто хранителни добавки, изкуствени съставки, аминокиселини, от този род неща — витамини по специална поръчка, ако щеш. Това, което ти взе, е медикамент, създаден с определена цел, искам да кажа, че трябва да изпиеш огромно количество аминокиселини, за да те държат буден цяла нощ и да прочетеш четири книги, прав ли съм?

Кимнах.

На Върнън това му достави удоволствие.

На мене обаче не. Аз бях на границата на търпението и исках да спре с празните приказки и просто да ми каже какво знае.

— Как се казва? — осмелих се да попитам.

— Няма търговско име и то защото в момента няма търговски профил, както между другото искаме да остане. Момчетата в кухнята го държат под контрол и в анонимност. Наричат го MDT-48.