Читать «Екстремен ум» онлайн - страница 26

Момчетата в кухнята?

— За кого работиш? — попитах. — Каза, че извършваш консултантски услуги за някакво фармацевтично сдружение.

Точно тогава Върнън сложи ръка върху лицето си и я задържа там. Пое малко въздух, после го издиша и тихо простена.

— По дяволите, боли.

Приведох се напред. Какво трябваше да направя — да му донеса лед, увит в хавлиена кърпа, да повикам лекар? Чаках. Дали беше чул въпроса ми? Ще бъде ли грубо, ако го повторя?

Изминаха почти петнайсет секунди, чак тогава Върнън свали ръката си.

— Еди — каза той накрая, все още потръпвайки, — не мога да отговоря на въпроса ти. Сигурен съм, че разбираш.

Погледнах го озадачено.

— Но вчера ти ми каза, че предстои пускане на някакъв нов продукт до края на годината, че минал клиничните тестове и е одобрен от Асоциацията за хранителни продукти. Защо ми го каза?

— Одобрение от Асоциацията по храните и лекарствата, не ме разсмивай — каза той, като изсумтя презрително и избегна въпроса. — Асоциацията по храните и лекарствата одобрява само медикаменти, които лекуват болести. Те не приемат хапчета, подобряващи стила на живот.

— Но…

Идваше ми да го хвана, да го вдигна във въздуха и да му изкрещя: „Но ти каза…“, обаче се овладях. Той беше казал, че е одобрено от Асоциацията по храните и беше говорил за клинични тестове, но нима се очакваше да повярвам?

Добре, с какво разполагаме сега? Нещо, наречено MDT-48. Една непозната, неизпробвана, вероятно опасна фармацевтична субстанция, произвеждана нелегално в някаква неизвестна лаборатория, някъде си и разпространявана от един ненадежден човек, когото не бях виждал от десет години.

— Така — каза Върнън, като гледаше право в мене, — да разбирам ли, че искаш още от него?

— Да — отговорих аз, — определено.

СЛЕД КАТО ИЗЯСНИХМЕ ТОВА и според светите традиции на една цивилизована наркосделка, моментално сменихме темата. Аз започнах да го разпитвам за мебелите в апартамента, попитах го дали още колекционира „ценни вещи“. Той заговори за музика и попита дали още слушам тези осемдесетминутни симфонии, композирани от мъртви немци, с усилен до край звук. Разговаряхме известно време за тези неща и разменихме някои подробности за това, което бяхме вършили през последните няколко години.

Върнън беше доста предпазлив, както изискваше характера на работата му, предполагам, но в резултат на недомлъвките му не успях да разбера много от това което казваше. Останах с впечатление обаче, че от доста време е в бизнеса с MDT, от много години вероятно. Останах с впечатление също, че се страхува да говори за него, тъй като не беше сигурен все още доколко може да ми се довери, непрекъснато спираше по средата на изречението и всеки път, когато стигнеше до нещо по-конкретно, се разколебаваше и бързо се отдръпваше в някакъв псевдонаучен речитатив, служейки си с думи като невротрансмитери, мозъчни вериги и комплекси от рецепторни клетки.

Той през цялото време се местеше върху дивана, непрекъснато повдигаше левия си крак и го опъваше, като футболен играч, или може би като танцьор, не можех да преценя.