Читать «Екстремен ум» онлайн - страница 29

Старото време.

Което беше преди десет години.

Така че какво, по дяволите, правех тук?

ИЗЛЯЗОХ ОТ АСАНСЬОРА, минах през въртящата се врата и се озовах на площадчето. Пресякох Девета улица и се запътих към Осемдесет и шеста. Стигнах до будката за вестници, който беше по средата между две пресечки, и влязох вътре. Върнън не ми беше казал каква марка предпочита, така че поисках една опаковка от моя любим, екстра силен екседрин. Погледнах вестниците, разстлани върху рафта — Мексико, Мексико, Мексико и взех един Глоуб. Прегледах първата страница, с цел да открия нещо, което да ми даде някаква нишка, обяснение защо Върнън го чете, но единственото, което открих, свързано с предстоящия продукт, беше съдебен процес. Имаше един малък параграф за него и номера на страницата, където беше публикуван целият материал. Международната химическа корпорация, Айбен-Чемкорп щеше да се защитава в съда в Масачузетс срещу обвинения, свързани с много популярен антидепресант, трибурбазин, който беше причината едно момиче в тийнейджърска възраст, вземало медикамента само две седмици, да убие най-добрата си приятелка, след това и себе си. Това ли беше компанията, за която Върнън каза, че работи? Айбен-Кемкорп? Едва ли.

Взех вестника и екседрина, платих ги и излязох отново на улицата.

После се запътих към закусвалнята, която видях, че се казва Де Лукс Ланчънет и беше едно от тези стари заведения, каквито можеш да видиш във всяка част на града. Сигурно преди трийсет години е изглеждало точно по същия начин като днес, може би също така имаше още от старата клиентела, поради което по странен начин беше живата връзка с една по-стара версия на квартала. Или не. Може би. Не знам. Във всеки случай беше долнопробно заведение и тъй като беше време за обяд, беше доста препълнено, така че трябваше да стоя до вратата и да чакам да ми дойде редът, за да поръчам.

Един испаноговорящ мъж зад щанда повтаряше „Не го разбирам. Не го разбирам. За какво става дума? Сякаш нямат достатъчно проблеми тук, че трябва да ходят там, за да създават нови?“ После погледна наляво, Дакво?“

Имаше и две по-млади момчета на грила, които си говореха на испански и явно му се присмиваха.

Той размаха ръце нагоре.

— Никой не го е грижа вече, на никой не му пука.

До мене бяха застанали трима души, които чакаха поръчките си, потънали в мълчание. От лявата ми страна имаше някакви други хора, седнали на маси. На най-близката до мене маса седяха четирима възрастни мъже, които пиеха кафе и пушеха. Един от тях четеше Поуст и само след миг разбрах, че мъжът зад щанда отправяше коментарите си към него.

— Спомняте ли си Куба? — продължаваше той. — Залива на прасетата? И това ли ще се превърне в Залив на прасетата, в още едно фиаско като тогавашното?

— Не виждам аналогия — каза възрастният човек, който четеше Поуст. В Куба се случи заради комунизма. — Той не вдигна поглед от вестника и говореше с много лек немски акцент. — Същото важи и за американската намеса в Никарагуа и Ел Салвадор. През последното столетие се водеше война с Мексико, защото САЩ искаха Тексас и Калифорния. В това имаше смисъл, стратегически смисъл. Но това сега за какво?