Читать «Екстремен ум» онлайн - страница 108

Седнах на дивана, както си бях облечен с костюма и зачаках за още, каквото и да е — друг бюлетин, някакви кадри, коментари. Сякаш като седях на дивана с дистанционното, провиснало от ръката ми, действително вършех нещо, но какво друго можех да правя? Да се обадя на Мелиса и да я питам дали такова нещо е имала предвид?

Опасно?

Опасно как — като жесток удар по главата? Опасно като влизане в болница? Смъртно опасно?

Очевидно. Нямах намерение да й звъня и да й задавам въпроси от този род, но част от мен беше изпълнена с догадки и тревога. Наистина ли го бях извършил? Щеше ли това да се случи отново или нещо подобно на него? „Опасното“, за което говореше Мелиса, за другите ли беше опасно или само за мен!

Бях ли неизмеримо безотговорен?

Какво, по дяволите, ставаше?

С напредването на следобеда се концентрирах и слушах внимателно всеки новинарски бюлетин, сякаш бих могъл някак с чисто напрягане на волята да променя някакъв ключов детайл от историята — това да не се е случило в хотелска стая или Донатела Алварес да не е в кома. Между новините гледах кулинарни предавания, предавания на живо от съдебната зала, сапунени сериали, реклами и осъзнавах — не можех да се спра — че обработвам и запаметявам случайни сегменти от безполезна информация. Наредете ивиците пилешко месо върху намазана с олио тавичка и ги поръсете със сусам. Позвънете безплатно СЕГА за 15 процента намаление за фитнес системата ГАТбастър 2000. На няколко пъти следобед поглеждах към телефона и си мислех да се обадя на Мелиса, но всеки път някакъв спирачен механизъм в мозъка ми се включваше и аз мигновено се улавях, че мисля за нещо друго.

До шест часа историята започна значително да добива плът. След прием в студиото на съпруга й в Уест Сайд, Донатела Алварес се отправя към Клифдън, хотел в централната част на града, където получава силен удар по главата с някакъв тъп предмет. Предметът все още не е идентифициран, но ключовият въпрос, на който се търси отговор, е следният: Защо сеньора Алварес е била в хотелската стая? Детективите интервюираха всички гости на приема и бяха особено заинтерисовани да говорят с индивид на име Томас Коул.

Гледах в екрана няколко секунди, объркан, едва разпознавайки името. После репортажът продължи и аз продължих да гледам. Дадоха лична информация за жертвата, както и снимки и интервюта с членове на семейството — което означаваше, че в съзнанието на зрителите вече е започнал да се оформя образът на 43-годишната сеньора Алварес. Явно ставаше дума за жена с изключителна физическа и душевна красота. Тя беше независима, щедра, лоялна, нежна съпруга, предана майка на две близначета момиченца, Пиа и Фло. Съобщиха, че съпругът й, Рудолфо Алварес, е съсипан от мъка и абсолютно неспособен да даде каквото и да е обяснение за случилото се. Показаха черно-бели снимки на една сияеща, облечена в униформа послушница в Доминиканския женски манастир в Рим от 1971 година може би. Показаха също някакво домашно видео, трепкащи образи с избледнели цветове на младата Донатела в лятна рокля как се разхожда сред градина от рози. Други кадри показваха Донатела на кон, Донатела на едни археологически разкопки в Перу, Донатела и Рудолфо в Тибет.