Читать «Екстремен ум» онлайн - страница 107

ИЗЛЯЗОХ НА ПЕТДЕСЕТ И ВТОРА улица и поех няколко дълбоки глътки въздух. Докато стоях на тротоара, оглеждайки се наоколо, имах чувството, че сливайки се с тълпата от хора на улицата, плащам неустойка за времето, прекарано в Зала Грил, и че никога няма да ми бъде позволено да се върна там отново.

Точно в този момент обаче нямах намерение да се връщам там и след около двайсет минути осъзнах, че скитам безцелно на юг по Парк Авеню Саут, като съзнателно се опитвах да не куцам и напрягах паметта си, за да видя дали ще си спомня. Там нямаше нищо… Бях в някаква хотелска стая, дори се виждах как вървя по един безлюден коридор в хотела. Но само това, всичко друго беше бяло петно.

Не вярвах обаче, не беше за вярване… искам да кажа… не съм… не бих могъл…

ПРЕЗ СЛЕДВАЩИЯ ПОЛОВИН ЧАС вървях, тръгнах наляво по Юниън Скуеър, после надясно по Първа и пристигнах до моята жилищна сграда напълно замаян. Изкачих стъпалата, придържайки се към мисълта, че може би са ми се причули неща в ресторанта, че съм си ги въобразил, че е било просто още една халюцинация, проблясък. Във всеки случай, щях да науча много скоро, защото, ако това нещо наистина се беше случило, все още щеше да е по новините, трябваше само да включа радиото или да намеря някой от местните канали по телевизията.

Първото, което забелязах, обаче, влизайки в апартамента, беше червената мигаща светлинка на телефонния секретар. Почти доволен, че това ще разсее мислите ми, протегнах ръка и натиснах бутона за прослушване на съобщенията. После просто стоях там, както си бях с костюма, като някакъв идиот, втренчен в другия край на стаята, в очакване да чуя обаждането.

Последва тихият шум от превъртане на лентата, после — щракване.

Бийп.

— Здравей… Еди. Обажда се Мелиса. Исках да ти звънна по-рано, наистина, но… знаеш как е… — Гласът й беше някак муден и говорът леко завалян, но все пак беше гласът на Мелиса, Мелиса, безплътна, изпълваше хола ми. — После се сетих, брат ми… той снабдяваше ли те с нещо? Имам предвид, не искам да говоря за това по телефона, но… даваше ли ти? Защото… — чух потракването на кубчета лед в чашата, — защото, ако ти е давал… трябва да знаеш… тези таблетки — тук тя спря, сякаш, за да набере сили — този медикамент — MDT или както там го наричат — е наистина много опасен, искам да кажа, нямаш представа колко опасен. — Аз преглътнах и затворих очи. — Затова, Еди, не знам, виж, може би греша, но… просто ми се обади, окей… обади ми се.

Трета част

15

В НОВИНИТЕ ПО ТЕЛЕВИЗИЯТА в два часа потвърдиха, че Донатела Алварес, съпругата на мексиканския художник, е получила силен удар в главата и е в кома. Инцидентът се е случил в една от стаите на петнайсетия етаж на хотел в центъра на града. Даваха се някои подробности, но нито дума не се споменаваше за куцащ мъж.