Читать «Дъщерята на пазителя на спомени» онлайн - страница 8

— А залата за спешни случаи? — попита тя. — Можете ли да я приготвите?

Лекарят поклати глава. Контракциите вече бяха на около минута.

— Бебето няма да чака — каза той, поглеждайки към жена си. В косите й се бяха разтопили снежинки и искряха като диамантена диадема. — На път е.

— Всичко е наред — стоически изрече тя. Гласът й прозвуча категорично, решително. — Докато той или тя расте, ще има да разправяме тази невероятна история.

Сестрата се усмихна, а бръчката между очите й все още си личеше, макар поизбледняла.

— Ами, да вървим — каза тя. — Да се погрижим да не ви боли толкова.

Той отиде в своя кабинет за престилка и когато се върна в кабинета на Бентли, жена му вече лежеше на гинекологичния стол, с крака в гривните. Кабинетът бе светлосин, с какви ли не емайлирани, бели и красиви инструменти от хром и блестяща стомана. Отиде до умивалника и си изми ръцете. Всяка негова клетка бе напрегната — съзнаваше и най-малката подробност и докато изпълняваше обичайната процедура, усети, че паниката му, заради отсъствието на Бентли, постихна. Затвори очи да се съсредоточи.

— Раждането започва — каза сестрата, когато той се обърна. — Всичко изглежда наред. Има десетсантиметрово разкритие. Вижте сам.

Той седна на ниското столче и посегна към меката топла кухина в тялото на жена си. Плацентата бе още цяла и през нея напипа главичката на бебето — гладка и корава като бейзболна топка. Неговото дете. Сега трябваше да е в някоя чакалня и да крачи напред-назад. В дъното на кабинета щорите на единствения прозорец бяха спуснати и когато извади ръце от топлото й тяло, се запита дали снегът още вали, смълчавайки и града, и околностите.

— Да — рече той, — десет сантиметра.

— Фиби — рече жена му. Лицето й не виждаше, но гласът й прозвуча отчетливо. От месеци обмисляха какви ли не имена, но не се бяха спрели на нито едно окончателно. — Ако е момиче, да е Фиби. Ако е момче, Пол, на прачичо ми. Казах ли ти? — попита тя. — Канех се да ти кажа, че съм решила.

— Хубави имена — успокоително каза сестрата.

— Фиби и Пол — повтори той, но се бе съсредоточил върху напиращата в тялото на жена му контракция. Направи знак на сестрата и тя приготви маската за упойката. Докато стажуваше, правеха пълна упойка на родилка с контракции, докато раждането не приключи, но времената се бяха променили — беше 1964-та — и знаеше, че Бентли невинаги прибягва до газовата маска. По-добре да е будна, да може да напъва, ще я упои при най-силните контракции, при последния напън и самото раждане. Жена му се стегна, извика, а бебето помръдна в тръбите на матката и спука плацентата.

— Сега — каза лекарят и сестрата й постави маската. Ръцете и свитите юмруци на жена му се отпуснаха под въздействие на упойката и тя лежеше неподвижна, спокойна, без да съзнава нищо, докато нова контракция, после още една преминаха през тялото й.