Читать «Дъщерята на пазителя на спомени» онлайн - страница 40
Ким Едуардс
Всеки звън на телефона я сепваше. Но минаха три дни, а от него нямаше ни вест, ни кост.
В четвъртък сутринта на вратата се почука. Каролайн изтича да отвори, като пооправи колана на роклята и косата си. Но се оказа доставчик с ваза тъмночервени и светлорозови цветя сред облак от диви карамфилчета. Бяха от Ал.
Каролайн ги взе и ги сложи на масичката за кафе. Развълнувана, взе „Дъ Лидер“ — не го бе поглеждала от дни, изсули ластичето и хвърли поглед на заглавията, без да се зачита. Напрежението във Виетнам ескалира, съобщения за приеми на този и онзи през изминалата седмица, страница с местни модели на нови пролетни шапки. Тъкмо да остави вестника, и едно очертано с черно каре привлече погледа й.
Заупокойна служба в памет на
обичната ни дъщеря
Фиби Грейс Хенри
Родена и починала на 7 март 1964 г.
Службата ще се състои в презвитерианската черква,
Лексингтън
Петък, 13 март 1964 г., 9 часа
Каролайн бавно седна. Прочете обявата веднъж, после още веднъж. Дори докосна страницата, сякаш от допира думите ще придобият яснота, смисъл. Все така с вестника в ръка, стана и отиде в спалнята, Фиби спеше в чекмеджето, преметнала бледа ръчичка над одеялата. Родена и починала. Каролайн се върна в хола и се обади в клиниката. Ръби вдигна при първото позвъняване.
— Предполагам няма да дойдеш, нали? — рече тя. — Тук е лудница. Като че целият град е пламнал от грип. — После сниши глас. — Каролайн, чу ли? За доктор Хенри и бебетата? В крайна сметка се оказали близнаци. Момченцето е добре, истинско съкровище. Но момиченцето умряло при раждането. Такава мъка.
— Прочетох във вестника. — Челюстта и езикът й бяха сковани. — Би ли помолила доктор Хенри да ми се обади. Кажи му, че е важно. Прочетох във вестника — повтори Каролайн. — Нали ще му предадеш, Ръби? — Затвори телефона и седна, втренчила поглед в чинара и паркинга навън.
След час той почука на вратата.
— Добър ден — каза тя и му направи път.
Той влезе и седна на дивана прегърбен, като въртеше шапката си в ръце. Тя се настани на стол срещу него и го загледа, сякаш го вижда за пръв път.
