Читать «Дъщерята на пазителя на спомени» онлайн - страница 29

На вратата се позвъни. Отривистите стъпки на Бри отекнаха през стаите.

Нора веднага разпозна гласовете. Не помръдна, чувстваше, че няма сили за нищо, и се питаше как да накара Бри да ги отпрати. Но гласовете приближаваха, вече бяха при стълбището, после влязоха в хола и стихнаха. Идваха жените след вечерната служба в черквата да донесат подаръци, нетърпеливи да зърнат новороденото. Вече на два пъти й гостуваха приятелки от кръжока по шев и от клуба за рисуване на порцелан, напълниха хладилника с храна, подаваха си Пол от ръка на ръка като да е трофей. И Нора бе правила същото неведнъж за млади майки и сега, стъписана, си даваше сметка, че по-скоро я отвращават, отколкото да им е благодарна: прекъсват те, после трябва да пишеш благодарствени картички, а храната изобщо не я интересува, дори не я иска.

Осъзна, че Бри я вика. Слезе, без да си прави труда да си сложи червило или дори да се среши. Още беше боса.

— Изглеждам ужасно — обяви тя предизвикателно от прага на хола.

— О, не — откликна Рут Старлинг, потупвайки канапето до себе си, макар Нора да забеляза със странно задоволство, че останалите се спогледаха. Покорно седна и кръстоса крака в глезените и сви ръце в скут, както седеше като ученичка.

— Пол току-що заспа — рече тя. — Няма да го будя. — Гласът й прозвуча сърдито, направо враждебно.

— Няма нищо, скъпа — каза Рут. Тя наближаваше седемдесетте, с красива бяла коса, грижливо оформена в прическа. Преди година съпругът й, с когото бяха живели петдесет години се спомина. Какво ли й е струвало, чудеше се Нора, какво ли й струва и сега да поддържа вида си и неизменно да е в добро настроение? — Толкова неща ти минаха през главата — додаде Рут.

Нора отново почувства невидимото присъствие на дъщеря си и потисна внезапното си желание да изтича горе да провери как е Пол. Полудявам, помисли си тя и впери поглед в пода.

— Какво ще кажете за чаша чай? — бодро, но неловко попита Бри и преди някой да отговори, изчезна в кухнята.

Нора се постара да се съсредоточи върху разговора: дали памучни или батистени възглавници са по-подходящи за болница, какво мислят хората за новия пастор, дали да дарят одеяла на Армията на спасението. Тогава Сали съобщи, че предната вечер Кей Маршал родила момиченце.

— Три кила и двеста — рече Сали. — Кей изглежда страхотно. Бебето е красавица и половина. Кръстиха я Елизабет, на баба й. Казват, че раждането минало леко.

Настъпи мълчание, защото всички осъзнаха какво стана. Нора имаше чувството, че тишината извира някъде дълбоко от самата нея и залива на леки вълнички цялата стая. Сали вдигна очи, пламнала, заради нетактичността си.