Читать «Дъщерята на пазителя на спомени» онлайн - страница 27

У Нора тлееше презрение и завист към Бри, но прехапа език. Бри се записа в курс за Вирджиния Улф, премести се у един управител на ресторант за здравословно хранене в Луисвил и престана да се отбива. Но, колкото и странно да бе, когато Нора забременя, всичко се промени. Бри пак започна да наминава с дантелени обущета и тънки сребърни гривни за глезен, внос от Индия, които намерила в някакъв магазин в Сан Франциско. Щом чу, че Нора възнамерява да кърми бебето, започна да носи и циклостилни листовки със съвети за кърмачки. По онова време Нора се радваше всеки път, когато се видеха. Забавляваха я милите, непрактични подаръци, щастлива бе, че Бри я подкрепя — през 1964-та кърменето не бе на мода и на Нора й бе трудно да намира информация. Майка им отказа да обсъжда намерението й, а жените от кръжока по шев казаха, че ще поставят по един стол в баните си, за да й осигурят уединение. За нейна утеха, като чу това, Бри се изсмя. Ама че превземки!, повтаряше тя. Хич не ги слушай.

Но макар да бе благодарна на Бри за подкрепата, понякога се чувстваше неловко. В света на Бри, който като че ли бе някъде другаде — в Калифорния, Париж или Ню Йорк, младите жени се разхождаха у дома без горна дреха, снимаха се с бебета на огромните си гърди, водеха рубрики колко здравословно е кърменето. Съвсем естествено е, то е част от същността ни на млекопитаещи, обясняваше Бри, но при самата мисъл, че е млекопитаещо, ръководено от инстинкти, с други думи сукалче (което й напомняше за животински нагон и принизяваше нещо тъй красиво до някакво си добиче), Нора се изчервяваше и й идеше да излезе от стаята.

Бри влезе с поднос с кафе, пресен хляб и масло. Дългата й коса се разстла по раменете, когато се наведе да остави чаша вода с лед пред Нора. Приплъзна подноса на масичката за кафе и седна на дългите си бели крака на дивана.

— Дейвид излезе ли?

Нора кимна.

— Дори не съм го чула кога е станал.

— Мислиш ли, че е добре за него да работи толкова много?

— Да — твърдо рече Нора. — Мисля. — Доктор Бентли бе говорил с останалите лекари в клиниката и предложиха на Дейвид да си вземе няколко дни отпуск, но той отказа. — Смятам, че точно сега е добре да е зает.

— Сериозно? Ами ти? — попита Бри и захапа филията.

— Аз ли? Честно казано, аз съм си добре.

Бри махна със свободната си ръка.

— Не мислиш ли… — поде тя, но преди да започне пак да критикува Дейвид, Нора я прекъсна:

— Радвам се, че си тук. Друг не би издържал да си бъбри с мен.

— Това е налудничаво. Толкова хора искаха да поговорят с теб, къщата не ги побираше.

— Бри, родих близнаци — изрече Нора, припомняйки си съня за замръзналата пустош и как неистово търси нещо. — Друг няма да обели и дума за нея. Всички се държат като че ли щом имам Пол, трябва да съм доволна. Сякаш един живот може да замени друг. Само че аз родих близнаци. Родих и дъщеричка…

Тя млъкна, защото нещо я сграбчи за гърлото.