Читать «Дъщерята на пазителя на спомени» онлайн - страница 26

Бри бе едва на двайсет, но бе толкова упорита и толкова самоуверена, че на Нора й се струваше, при това често, че Бри е по-голямата. Преди три години, в предпоследния клас на гимназията, Бри избяга с аптекаря, който живееше срещу тях — два пъти по-стар от нея ерген. Хората обвиниха него, защото бе достатъчно възрастен да си дава сметка какво върши. А необуздаността на Бри единодушно обясняваха с внезапната загуба на баща й в началото на пубертета, когато децата са доста уязвими. Предрекоха, че бракът й скоро ще приключи — и то зле, и така и стана.

Но ако някой си е мислил, че проваленият брак ще усмири Бри, се е лъгал. Светът се бе променил от времето, когато Нора бе дете, и Бри не се върна у дома, както се очакваше, смирена и объркана. Записа се в университета и промени името си от Бригите на Бри, защото й харесвало как звучи — като бриз, както сама казваше, волно.

Смазана от скандалната женитба и още по-скандалния развод, майка им се омъжи за пилот от авиокомпанията „Транс Уърлд Еърлайнс“ и се премести в Сейнт Луис, а дъщерите си остави да се оправят сами. Е, поне едната е възпитана добре, вдигна тя поглед от кашон, в който опаковаше порцеланови съдове. Беше есен, захладняваше и отвред се сипеха златисти листа. Бе вдигнала платиненорусата си коса като въздушен облак и фините й черти изглеждаха разнежени от внезапен порив на чувства. О, Нора, да знаеш само колко съм щастлива, че поне ти си благовъзпитана. Дори никога да не се омъжиш, скъпа, ти винаги ще бъдеш дама. А Нора, както слагаше в една кутия снимка на баща си в рамка, цяла пламна от яд и безсилие. Тя също бе стъписана от хладнокръвието на Бри, от дързостта й и се ядосваше, че правилата като че ли са се променили, че на Бри, малко или много, всичко й се размина — сватбата, разводът, скандалът.

Мразеше онова, което Бри причини на всички.

Отчаяно й се искаше тя първа да бе постъпила така.

Но на нея подобно нещо и през ум не би й минало. Тя неизменно бе добрата, това бе нейно задължение. Разбираше се с баща им — дружелюбен, разпилян човек, експерт по овцете, който прекарваше дните си в затворената таванска стая, където четеше списания, или в изследователската станция, сред овцете и чудатите им сведени жълти очи. Тя го обичаше и цял живот се чувстваше длъжна някак да компенсира било пренебрежението му към семейството, било разочарованието на майка си, че се е омъжила за толкова саможив човек, а в края на краищата и това, че той й липсваше. Когато баща им почина, непреодолимото й желание всичко отново да бъде както трябва, всичко да е наред, само се усили. И така тя продължи да учи, без да вдига шум, продължи и да постъпва както се очаква от нея. След като завърши училище, работи шест месеца в телефонната компания, но работата не й бе по сърце и напусна с радост, когато се омъжи за Дейвид. Срещата им на етажа за дамско бельо в универсалния магазин „Улф Уайл“ и шеметната им скромна сватба бяха най-лудешките й преживявания.

Животът на Нора, често казваше Бри, е същински телевизионен блудкав сериал. На теб така ти е добре, отмяташе тя дългата си коса с ръка, по която бе нанизала широки сребърни гривни. Аз не бих издържала. Ще откача за няма и седмица. За един-едничък ден!