Читать «Дъщерята на пазителя на спомени» онлайн - страница 213

Той взе писмото и дълго не свали поглед от листа, обърна го, като че ли ключът към загадката може да е драснат на гърба, после го прочете отново.

— Колко има в сметката? — вдигна поглед той.

— Още не знам — поклати глава тя. — Трябва да ида лично, за да разбера.

Ал кимна, без да отделя поглед от писмото.

— Странно решение: таен влог.

— Така е. Може да се е опасявал, че ще кажа на Нора. Може да е искал да й осигури достатъчно време да преодолее смъртта му. Друго не се сещам. — Представи си как Нора живее и обикаля света и дори през ум не й минава, че дъщеря й е жива. А Пол, какво ли е станало с него? Трудно бе да си представи какъв ли е станал, онзи чернокос бебок, когото зърна един-единствен път.

— Как според теб трябва да постъпим? — попита тя.

— Ами, първо да разберем подробностите. Като се върна, ще идем в града да се срещнем с този адвокат. Ще си взема ден-два почивка. А после не знам, Каролайн. Да преспим. Точно сега нищо не можем да направим.

— Добре — рече тя и вцепеняващият ужас през последната седмица се разсея. От устата на Ал всичко прозвуча толкова простичко. — Да знаеш колко се радвам, че си тук — добави тя.

— Каролайн, честно — взе той ръката й, — никъде няма да ходя. Като не броим Толедо утре сутрин. Тръгвам в шест. Затова най-добре да се кача и да си събера багажа.

Целуна я, плътно прилепил устни до нейните, и я притисна до себе си. Каролайн долепи буза до неговата, вдъхвайки от мириса и топлината му, отнесла се в мислите си в онзи ден, когато го срещна на паркинга в Луисвил, деня, който предначерта живота й.

Ал тръгна по стълбите, без да пуска ръката й.

— Няма ли да се качиш? — подкани я той.

Тя кимна и стана, без да откъсва дланта си от неговата.

* * *

На сутринта стана рано и приготви закуска, като украси със стръкчета магданоз чиниите с яйца, бекон и зеленчуци с кайма.

— Ама как ухае — рече Ал от прага, целуна я по бузата и метна вестника на масата заедно с пощата от предния ден. Писмата бяха хладни и поовлажнели, като ги взе в ръка. Две сметки и цветна картичка от Егейско море с два-три реда от Доро.

Каролайн прокара пръсти по картичката и прочете краткото послание.

— Трейс си изкълчил глезена в Париж.

— Много лошо — Ал рязко отвори вестника и заклати глава, заради новините около изборите. — Хей, Каролайн — извика я той след миг и остави вестника. — Снощи си мислех, защо не дойдеш с мен? Линда сто на сто ще вземе Фиби за събота и неделя. Можем да се пооткъснем, само двамата. Тъкмо ще разбереш как Фиби се оправя сама известно време. Какво ще кажеш?

— Сега ли? Просто така да тръгна, така ли?

— Да. Улови мига. Защо не?

— О — развълнувана и щастлива въздъхна тя, макар да не обичаше безкрайните пътувания. — Не знам. Тази седмица имам толкова работа. Може би следващия път — додаде тя бързо, защото не искаше да му отказва.

— Този път ще можем и да се отбием тук-там пътьом — нежно я запридумва той. — Да ти бъде по-интересно.

— Наистина ще е чудесно — рече тя, изненадана, че действително идеята й харесва.