Читать «Дъщерята на пазителя на спомени» онлайн - страница 211

— Само ще проверя — не отстъпи Каролайн. — Ей сега идвам.

Прекоси празните зали, ярки и тихи, все още усещайки ръцете на Ал. Слезе в кухнята, бутна люлеещата се врата с една ръка и се пресегна към ключа за лампата с другата. Внезапната флуоресцентна светлина ги улови като на снимка: Фиби в роклята си на цветя, опряла гръб о плота, а Робърт до нея я е прегърнал и плъзга длан нагоре по крака й. В мига преди да се извърнат, Каролайн видя, че той се готви да я целуне, а Фиби не само искаше той да я целуне, но бе готова и да отвърне на целувката — целувката на Робърт, първата й истинска любов. Беше затворила очи, а лицето й — озарено от наслада.

— Фиби — рязко рече Каролайн. — Фиби и Робърт, престанете.

Те се отдръпнаха един от друг, стъписани, но без капка разкаяние.

— Всичко е наред — рече Робърт. — Фиби ми е приятелка.

— Ние ще се оженим — додаде Фиби.

Разтреперана, Каролайн се опита да запази спокойствие. В края на краищата Фиби вече е голяма.

— Робърт — рече тя, — искам да поговоря за минутка с Фиби. Насаме, ако обичаш.

Робърт се поколеба, после мина покрай Каролайн без дори помен от бъбривия му възторг.

— Не правим нищо лошо — поспря се той на прага. — Ние с Фиби. Обичаме се.

— Знам — отвърна Каролайн, когато вратата се полюшна и се затвори.

Фиби стоеше под ярката светлина и усукваше синджирчето си.

— Човек може да целуне някого, когото обича, мамо. Ти как целуваш Ал.

Каролайн кимна, припомняйки си допира на дланта на Ал о кръста й.

— Така е. Но, скъпа, това ми се стори повече от целувка.

— Мамо! — загубила търпение, възкликна Фиби. — Ние с Робърт ще се женим.

— Няма как да се омъжиш, мила — отвърна Каролайн, без да се замисли.

Фиби вдигна очи, а по лицето й се изписа тъй познатото на Каролайн упорство, флуоресцентната светлина струеше през решетка и хвърляше шарки по бузите й.

— Защо да не може?

— Скъпа, бракът… — Каролайн замълча при мисълта за Ал, за умората му напоследък, за разстоянието помежду им при всяко негово пътуване. — Слушай, мила, много е сложно. Ти можеш да си обичаш Робърт и без да се жените.

— А, не. Двамата с Робърт ще се оженим.

— Добре — въздъхна Каролайн. — Да речем, че се ожените. Къде ще живеете?

— Ще си купим къща — откликна Фиби напълно сериозна и искрена. — Ще живеем в нея. Ще си имаме и бебета.

— Бебетата искат ужасно много грижи — поде Каролайн. — Не знам дали с Робърт си давате сметка колко труд означават бебетата? А искат и доста пари. Как ще платите за къщата? За храна?

— Робърт има работа. Аз също. Ние имаме много пари.

— Но ако гледаш деца, няма да можеш да ходиш на работа.

Фиби се смръщи и се замисли върху това, а сърцето на Каролайн преливаше от чувства. Толкова искрени и простички мечти, а неосъществими, ако това пък е справедливо!

— Аз обичам Робърт — настоя Фиби. — И Робърт ме обича. А и Ейвъри си роди бебе.

— О, скъпа — Каролайн си спомни как Ейвъри Суон, тръгнала с количка по склона, се поспря и Фиби се наведе и нежно докосна новороденото по бузката. — Милата ми. — Тя се приближи и сложи ръце на раменете на Фиби. — Помниш ли как двете с Ейвъри спасихте Дъждовничко? Ние обичаме Дъждовничко, но и той създава много грижи. Легенчето му да смениш, да го решиш, да оправяш след него, да го водиш навън и да го прибираш и ако не се върне, колко се тревожиш. А едно бебе означава още повече грижи, Фиби. Да имаш бебе, е като да се грижиш за двайсет котета като Дъждовничко.