Читать «Дъщерята на пазителя на спомени» онлайн - страница 210

Ал закачи палтата им и за изненада на Каролайн, я хвана за ръка.

— Нали помниш онзи ден в градината, когато решихме да се обвържем? Да им покажем как се танцува рок, а?

В миг, при мисълта за потрепващите като монети листа в онзи далечен ден, яркото слънце и жужащите в далечината пчели, Каролайн усети, че очите й се насълзяват. Танцуваха на тревата, а няколко часа по-късно, в болницата, тя хвана Ал за ръката и каза: Да, ще се омъжа за теб, да.

Ал плъзна ръка по талията й и двамата пристъпиха на дансинга. Каролайн бе забравила — толкова време мина — колко леко и плавно се движат телата им, изпълващата я волност, докато танцува. Отпусна ръка на рамото му, вдъхвайки острата миризма на лосиона му за след бръснене и лекия мирис на машинно масло. Ал здраво притисна гърба й, допрял буза до нейната. Завъртяха се и малко по малко на дансинга се впуснаха и други двойки, които им се усмихваха. Каролайн познаваше почти всички в залата, служители от дневния център, родители на деца от сдружението, обитателите на пансиона в съседство, Фиби чакаше ред за стая там, където щеше да живее с още неколцина възрастни и родител на дома. От една страна, това изглеждаше идеално — Фиби щеше да е по-независима, по-самостоятелна и поне донякъде животът там се доближаваше до онова, с което щеше да се сблъска в бъдеще — но истината е, че Каролайн не можеше да си представи Фиби да не живее с нея. Когато подадоха документи, списъкът на чакащите за място в пансиона й се видя много дълъг, но през последните години името на Фиби минаваше все по-напред. Скоро Каролайн ще трябва да реши. Хвърли поглед към Фиби, грейнала в преливаща от щастие усмивка, с опъната назад с яркочервени шнолички косица, тя пристъпваше свенливо на дансинга с Робърт.

Танцува с Ал три танца, затворила очи, оставила се на мелодията да я води, следвайки стъпките му. Той танцуваше добре — плавно и уверено, и музиката сякаш минаваше през цялото й тяло. Същото усещане изпитваше и щом чуеше гласа на Фиби, когато си припява, чистите тонове, понесли се из стаите, я караха да остави каквото върши и да поспре, а светът се процеждаше през нея като светлина. Хубаво е, промърмори Ал и я притегли по-близо до себе си, притиснал буза о нейната. После засвири бърз рок и той, все още с ръка на талията й, я отведе от дансинга.

По навик Каролайн, позамаяна, се огледа из залата за Фиби и като не я видя, усети парлива тревога.

— Изпратих я долу за още пунш — подвикна Линда иззад масата. — Не е ли невероятно, Каролайн? — посочи тя намаляващите по масата закуски. — И курабийките свършват.

— Ще донеса — предложи Каролайн, доволна, че има повод да последва Фиби.

— Тя е добре — обади се Ал, улавяйки ръката й и й посочи стол до него.