Читать «Дъщерята на пазителя на спомени» онлайн - страница 199

В желанието си да не му се бърка дори не го попита кога къде ще бъде и когато Бри й се обади от болницата в Лексингтън, не знаеше къде да го търси, за да му съобщи стъписващата вест: докато тичал в ботаническата градина, Дейвид получил масиран сърдечен удар и починал.

Отвори очи. В лятната привечерна горещина светът трептеше от живот, макар като в мъглявина, а на фона на синьото небе потрепваха листа. Върна се сама и в самолета се стряскаше в полуунес как трескаво търси Пол. Бри й помогна с погребението и не я остави да се върне в Париж сама.

— Не се тревожи — рече Бри. — Ще дойде.

— Пропусна погребението — каза Нора. — Цял живот ще ми тежи. Те така и не се разбраха, Дейвид и Пол. Според мен Пол не можа да преглътне, че Дейвид се изнесе.

— А ти?

Нора я погледна — къса, щръкнала коса, гладка кожа, зелени, спокойни и проницателни очи. Извърна поглед.

— Сякаш слушам Бен. Май прекарваш твърде много време със свещеници.

Бри се засмя, но не отстъпи.

— Ама не е Бен — рече тя. — Аз те питам.

— Не знам — провлече Нора и си представи как Дейвид седи на верандата с чаша леден чай, след като е тичал, така го видя за последен път. Бяха разведени от шест години след осемнайсетгодишен брак, а го познаваше от двайсет и пет, четвърт век, повече от половината си живот. Когато Бри се обади да й съобщи, че е починал, тя просто не вярваше на ушите си. Не можеше да си представи света без Дейвид. Едва след време, след погребението, я налегна мъка. — Толкова неща ми се ще да му бях казала. Но поне си говорехме. Понякога се отбиваше просто да поправи нещо или да каже здравей. Мисля, че беше самотен.

— Знаеше ли за Фредерик?

— Не. Веднъж се опитах да му кажа, но той май не разбра.

— Типично за Дейвид — отбеляза Бри. — Двамата с Фредерик са съвършено различни.

— Да. Така е.

За миг в паметта й изплува образът на Фредерик, застанал отвън в сенчестия сумрак да изтърсва пепел върху почвата около рододендроните. Бяха се запознали година преди това в един също така горещ ден, в друга градина. Договорът с Ай Би Ем, постигнат с толкова усилия, все още бе сред най-печелившите и тя отиде на ежегодния пикник, въпреки главоболието си и тътнещите в далечината гръмотевици. Фредерик седеше сам, понамусен и смълчан. Нора си взе няколко дребни сандвича в чиния и седна до него. Нямаше нищо против, ако на него не му се приказваше. Но той се отърси от мислите си, усмихна се и сърдечно я поздрави на английски с лек френски акцент — беше от Квебек. Говориха часове, докато бурята надвисваше и останалите излетници си събраха нещата и си тръгнаха. Когато заваля, той я покани на вечеря.

— А къде е всъщност Фредерик? — попита Бри. — Нали каза, че ще дойде?

— Искаше да дойде, но го извикаха в Орлиънс по работа. Там има роднини. Негов втори братовчед живее в някакво място на име Шатоньоф. Не ти ли се живее в градче с такова име?