Читать «Дъщерята на пазителя на спомени» онлайн - страница 198

Е, поне ще се зарадва за кранчетата. И той се радваше — оправи ги внимателно, безупречно. Застана насред кухнята, разтвори широко ръце, готвейки се да довърши днешното си тичане, и отново взе жълтото тефтерче.

Оправих мивката в банята, написа той. Честит Рожден ден!

После излезе, заключи вратата и затича.

II

Нора седеше на каменна пейка в градината на Лувъра с книга в скута си и гледаше потрепващите на фона на небето сребристи листа на тополите. Край краката й в тревата се поклащаха гълъби и кълвяха, потрепвайки с пъстробагрени криле.

— Закъснява — рече тя на Бри, която бе седнала до нея, сключила дългите си крака при глезените и прелистваше списание. Бри, вече на четиридесет и четири, бе много красива — висока и стройна, с тюркоазени обеци, които леко докосваха матовата й кожа, и прошарена коса. Докато ходеше на химиотерапия, се подстрига съвсем късо, защото, както каза, нямала намерение да губи и минутка от живота си за моди. Извади късмет и го съзнаваше — откриха рака в ранен стадий и вече пет години от него нямаше и следа. Но след преживяното се промени и за важните, и за дребните неща. Смееше се повече и все по-често си вземаше по някой и друг ден отпуск. През съботите и неделите започна да работи като доброволка за изграждане на семейни домове за изпаднали в беда и докато помагаше да сглобят една къща в Източен Кентъки, се запозна със сърдечен здравеняк, който обичаше да се забавлява и бе наскоро овдовял свещеник. Казваше се Бен. Запознаха се покрай един проект във Флорида, после се срещнаха в Мексико. При последното си пътуване там, без шум и приказки, се ожениха.

— Ще дойде — вдигна тя поглед. — Нали той предложи.

— Да. Само че е влюбен. Дано не е забравил.

Денят бе горещ и сух. Нора затвори очи и се върна към края на април, когато Пол я изненада в офиса — беше се върнал за няколко часа между две концертни изяви. Все така висок и слаб, същинска върлина, той седна на ръба на бюрото й и като запрехвърля преспапието от ръка в ръка, й заразправя как възнамерява през лятото да обиколи Европа и месец и половина да прекара в Испания, където да учи при местни китаристи. Двамата с Фредерик бяха планирали да отидат във франция и щом разбра, че и тримата ще са там в един и същи ден, Пол грабна писалка от бюрото й и написа ЛУВЪР на стенния календар в офиса: пет часа, 21-ви юли: Чакай ме в градината да вечеряме заедно.

След няколко седмици отпътува за Европа и от време на време й се обаждаше от непретенциозни пансиони и малки крайбрежни хотелчета. Влюбил се в една флейтистка, времето било страхотно, а като немската бира друга нямало. Нора го изслушваше, опитвайки се да не се тревожи и да не прекалява с въпросите. В края на краищата Пол вече е голям — беше станал близо два метра, смугъл като Дейвид. Представи си го как се разхожда бос по плажа и се привежда да прошепне нещо на приятелката си, а дъхът му леко гали ухото й.