Читать «Дъщерята на пазителя на спомени» онлайн - страница 197

В спалнята им абсолютно всичко си бе на мястото, но тук никой не бе спал. Нора се бе преместила в по-малката предна спалня, където покривката на леглото бе посмачкана. Дейвид понечи да я опъне, но в последния миг дръпна ръка, сякаш това би било прекалено дръзко вмешателство. Върна се долу.

Не разбираше — беше късно следобед и Нора трябваше да си е у дома. Ако не си дойде скоро, просто ще си тръгне.

На бюрото до телефона имаше тефтерче, изписано със загадъчни бележки: да се обадя на Жан преди 8:00 да променя уговорката; Тим не е сигурен; доставката, преди 10:00. Не забравяй — Дънфрий и билети. Внимателно и елегантно откъсна страницата, сложи я насред бюрото, взе тефтерчето и го върна на масичката за закуска, седна и започна да пише.

Момиченцето ни не умря. Каролайн Гил я взе и я отгледа в друг град.

Зачеркна го.

Дадох дъщеря ни на друг.

Въздъхна и остави химикалката. Не може да го направи, не може да си представи живота си без бремето на спотаената тайна. Вече го възприемаше като своего рода покаяние. То бе саморазрушително, съзнаваше го, но това бе положението. Някои пушат, скачат от самолети, препиват и сядат зад волана без колан. А той си имаше своята тайна. Новите пердета потрепнаха и докоснаха ръката му. Далече, кранът в банята на долния етаж капеше, което го бе подлудявало с години и все се канеше да го поправи. Накъса страницата от тефтерчето на малки парченца и ги пъхна в джоба си да ги изхвърли после. След това отиде в гаража и затършува сред инструментите, които бе оставил, за френски ключ, намери го, както и резервни шайби. Вероятно ги бе купил някоя събота именно за да ги смени.

Отне му повече от час да оправи кранчетата в банята. Разглоби ги и отми наслояванията от филтрите, подмени и затегна шайбите. Месингът бе потъмнял. Лъсна го със стара четка за зъби, която намери в кутия от кафе под мивката. Когато приключи, бе вече шест и в ранната лятна вечер слънцето все още струеше през прозорците, макар и по-ниско, и хвърляше полегати лъчи по пода. Дейвид поостана в банята, изпълнен с дълбоко удовлетворение от блясъка на месинга и тишината. Телефонът в кухнята иззвъня и се чу непознат настойчив глас, който заприказва за някакви билети за Монреал, но в миг прекъсна и рече: О, да му се не знае, да бе, забравих, че си в Европа с Фредерик. И Дейвид си спомни — беше му казала, но му бе убягнало, по-скоро умишлено не му обърна внимание — че ще прекара отпуската си в Париж. Бе му казала и че срещнала някого — някакъв канадец от Квебек, който работел в огромните сгради на Ай Би Ем и говорел френски. Докато му разправяше за него, гласът й се промени, зазвуча по-меко, както никога не я бе чувал да говори. Представи си Нора с телефонната слушалка на рамо да записва данни и да вдига поглед, осъзнавайки, че вече отдавна е минало времето за вечеря. Как крачи по коридори на летища, повела групи към автобуси, ресторанти, хотели и приключения, които от начало до край, без да се поколебае, е уредила сама.