Читать «Двойният мъртвец» онлайн - страница 4

— Колко си духовит, Мими, с тази твоя логика, подходяща за „Енигматична седмица“!

— Извини ме, Салво, ама да не би за пръв път да ни наричат „копелета“, „кучи синове“ и „убийци“?

— Само че този път, поне отчасти, имат право.

— Ааа, така ли мислиш?

— Да, господине. Обясни ми защо реагирахме по този начин в Генуа, след толкова много години, откакто не се беше случвало такова нещо.

Мими го погледна с почти притворени клепачи и не продума.

— Еее, не! — каза комисарят. — Отговори ми с думи, не с този поглед на ченге.

— Ех, добре де. Но преди това искам да направя една уговорка. Нямам никакво намерение да се карам с теб. Съгласен ли си?

— Съгласен съм.

— Разбрах какво те мъчи. Фактът, че всичко това се случва при правителство, което събужда твоето недоверие и съпротива. Мислиш, че днешните управляващи ловят риба в мътни води.

— Извинявай, Мими. Чел ли си вестниците? Гледал ли си телевизия? Казаха, макар и недостатъчно ясно, че в генуезките оперативни щабове през тези дни е имало хора, които не е трябвало да бъдат там. Министри, депутати, всичките от една и съща партия. Тази партия, която винаги е призовавала за ред и законност. Но обърни внимание, Мими: за техния ред и тяхната законност.

— Това какво означава?

— Означава, че част от полицията, може би най-слабата, въпреки че се счита за най-силната, се е почувствала покровителствана. И се е развихрила. В случай че това е най-добрата хипотеза.

— А има ли и най-лоша?

— Разбира се. Че сме били манипулирани като куклите на конци в театъра на марионетките от субекти, които са искали да направят нещо като тест.

— За какво?

— За това как биха реагирали хората пред една насилствена акция, колко ще са одобренията и колко несъгласията. За късмет обаче, работата не им се е получила много добре.

— Хм! — каза, изпълнен със съмнение, Ауджело.

Монталбано реши да смени темата на разговора.

— Как е Беба?

— Не е много добре. Кара тежка бременност. Трябва да лежи повече, отколкото да седи, но докторът казва, че няма никакви основания за притеснение от наша страна.

* * *

Раната, която комисарят носеше в душата си, започваше да зараства благодарение на километричните самотни разходки по кея и дългите часове върху морската скала на плача, за да размишлява върху генуезките събития, докато мозъкът му запуши; на огромните количества семки и ядки, които вече възлизаха на около стотина кила; и на нощните телефонни разговори с Ливия. Но ето че внезапно научи новината за друго гениално изпълнение на полицията — този път в Неапол. Шепа полицаи били арестувани за това, че извадили някакви предполагаеми буйни демонстранти от болницата, в която били приети. Отведени в полицейското управление, били ритани и бити сред потоп от ругатни, обиди и оскърбления. Но това, което най-вече разтърси Монталбано, беше реакцията на останалите полицаи при новината за ареста: някои в знак на солидарност се закачили с белезници за входната врата на дирекцията на полицията, други организирали демонстрации, синдикатите надали вой, а един заместник-началник на дирекция на полицията, който в Генуа ритал паднал на земята демонстрант, в Неапол бил приветстван с въодушевление. Същите тези политици, които се намирали в Генуа по време на Г-8, оглавили онзи любопитен (но после не толкова любопитен за Монталбано) полубунт на част от силите на реда срещу магистратите, които дали заповед за ареста. И Монталбано повече не издържа. Не успя да преглътне този пореден горчив залък. Една сутрин, едва пристъпил в полицейското управление, се обади на господин Латес, началника на кабинета в дирекцията на полицията. След около половин час Латес посредством Катарела го уведоми, че началникът на полицията е готов да го приеме точно в дванайсет часа на обяд. Служителите от полицейското управление, които се бяха научили да разпознават настроението на комисар Монталбано дори от начина, по който той крачеше, преди сутрин да се затвори в кабинета си, веднага се убедиха, че днес не му беше ден. Затова полицейското управление изглеждаше опустяло — нито глас, нито какъвто и да е шум. Катарела, на пост в караулното до входа, веднага щом видеше някой да се появява, облещваше очи, слагаше показалеца пред носа си и заповядваше: