Читать «Двойният мъртвец» онлайн - страница 5

— Шшшт!

И всички влизаха в полицейското управление с изражението на човек, който отива на поклонение при мъртвец.

Към десет часа Мими Ауджело, след като дискретно почука на вратата и получи разрешение за влизане, цъфна в стаята на комисаря. Лицето му беше мрачно. И Монталбано веднага щом го видя, се притесни.

— Как е Беба?

— Добре е. Може ли да седна?

— Разбира се.

— Може ли да пуша?

— Разбира се, но гледай министърът да не те види.

Ауджело си запали цигара, вдиша дима и дълго го задържа в себе си.

— Хей, може да го издишаш — каза му Монталбано. — Разрешавам ти.

Мими го погледна смаяно.

— Да, защото — продължи комисарят — тази сутрин ми изглеждаш като китаец. Искаш позволение за щяло и нещяло. Какво ти става? Трудно ти е да изречеш това, което искаш да ми кажеш ли?

— Да — призна си Ауджело.

Загаси цигарата, разположи се по-удобно на стола, въздъхна и започна.

— Салво, ти знаеш, че за мен винаги си бил като баща…

— Кой ти го е казал?

— Кое?

— Тази история, че съм ти баща. Ако майка ти я е разказвала, разказала ти е някаква небивалица. Разликата между мен и теб са само някакви си петнайсет години и колкото и преждевременно да съм се развил, на петнайсет години не…

— Ох, Салво, нямах предвид, че ти си ми баща, казах, че те уважавам все едно си ми баща.

— И тръгна с грешния крак. Остави настрана тези идиотщини с бащите, синовете и светите духове. Кажи каквото имаш да ми казваш и се махай от очите ми, че днес не ми е ден.

— Защо поиска началникът на полицията да те приеме?

— Кой ти каза?

— Катарела.

— След това ще си оправим сметките с него.

— Няма да закачаш човека, ако имаш някакви сметки за оправяне, оправяй си ги с мен. Аз наредих на Катарела да ми докладва, ако се свържеш с Бонети-Алдериги. Очаквах, че рано или късно ще го направиш.

— Какво странно има в това, аз, който съм комисар, да искам да се срещна с моя началник?