Читать «Двойният мъртвец» онлайн - страница 2

— Какво правеше?

— Нищо. Размишлявах върху онова, което казаха по телевизията.

— За събитията в Генуа ли?

— Да.

— Ааа… Аз също гледах новините… — След кратка пауза продължи: — Иска ми се да съм с теб. Какво ще кажеш утре да се кача на самолета? Може да си поговорим за това заедно и на спокойствие. Ще видиш, че…

— Ливия, вече почти няма какво да си кажем. През тези последни месеци говорихме до насита. Този път съм взел категорично решение.

— Какво?

— Ще напусна. Утре отивам при началника на полицията и ще му депозирам оставката си. Бонети-Алдериги ще бъде много щастлив от това.

Ливия не реагира веднага и Монталбано помисли, че връзката се е разпаднала.

— Ало, Ливия? Там ли си?

— Тук съм. Салво, според мен ще допуснеш много голяма грешка, ако си тръгнеш по този начин.

— По какъв начин?

— Ядосан и разочарован. Искаш да напуснеш полицията, защото се чувстваш като някой, който е бил предаден от човека, на когото е имал най-голямо доверие, и тогава…

— Ливия, не се чувствам предаден. Аз бях предаден. Не става дума за емоции. Винаги честно съм упражнявал занаята си. Като джентълмен. Ако давах думата си за нещо на някой престъпник, я удържах. И затова съм уважаван. Разбираш ли, че в това се състои моята сила? Но сега съм обиден. Писна ми.

— Не викай, моля те — каза с треперещ глас Ливия.

Монталбано не я чу. Вътре в него бучеше странен шум, сякаш кръвта му беше достигнала точката си на кипене. Продължи:

— Дори и срещу най-долния престъпник не съм изфабрикувал доказателства! Никога! Ако го бях направил, щях да падна на неговото ниво. Тогава наистина професията ми на ченге щеше да се превърне в мръсна работа! Представяш ли си, Ливия? Да атакуват онова училище и да изфабрикуват фалшиви доказателства — това не е направено от някой невеж и жесток полицай, а зад цялата тази работа стоят полицейските началници и техните заместници, шефовете на оперативно-следствените отдели, изобщо цялата хубава дружинка!

Едва тогава разбра, че шумът, който чуваше в слушалката, беше от хлипанията на Ливия. Въздъхна дълбоко.

— Ливия?

— Да.

— Обичам те. Лека нощ.

Затвори. Легна си. И ужасната нощ започна.

* * *

Голата истина беше, че тежненията на Монталбано датираха отпреди това, още от времето, когато по телевизията показаха как министър-председателят се размотаваше напред-назад из тесните улички на Генуа, оправяйки сандъчетата за цветя и заповядвайки да се махнат гащите, прострени да съхнат по балконите и прозорците. Същевременно неговият министър на вътрешните работи предприемаше мерки за сигурност, доста по-подходящи за предстояща гражданска война, отколкото за среща на министър-председатели: стоманени решетъчни прегради, които възпрепятстваха преминаването по определени улици, запечатване на уличните шахти, затваряне на някои гари, патрулиране по морето и дори инсталирането на ракетна площадка. „Имаше — помисли си комисарят — излишък от отбранителни мерки, с които толкова се парадираше, че предизвикаха реакцията.“ След това дойде и трагичният случай: разбира се, имаше убит човек сред демонстрантите, но може би най-неприятното от всичко беше поведението на някои отдели от полицията, които бяха предпочели да разпръснат сълзотворен газ над мирните демонстранти, оставяйки на свобода най-ожесточените антиглобалисти от така наречения „Черен блок“, за да правят каквото си поискат. А по-късно беше станала и гнусната случка в училище „Диаз“, която не приличаше на полицейска операция, а на нещо подобно на срамен и жесток произвол, за да може да се даде воля на сподавяни до този момент инстинкти за отмъщение.