Читать «Двойният мъртвец» онлайн - страница 6

— Салво, ти не можеш да понасяш Бонети-Алдериги, направо не го издържаш. Ако беше свещеник, дошъл миг преди смъртта, за да ти даде опрощение на греховете, щеше да се изправиш от леглото и да го изхвърлиш навън с ритници. Все едно ти говоря на латински, нали?

— По дяволите, говори ми както щеш.

— Искаш да се махнеш оттук.

— Една малка ваканцийка би ми се отразила добре.

— Салво, ясен си ми. Искаш да напуснеш.

— Не съм ли свободен да го направя? — подскочи Монталбано, сядайки на ръба на стола, готов да се изправи на крака.

Ауджело не се впечатли.

— Повече от свободен. Но преди това трябва да довърша с теб един разговор. Спомняш ли си, когато си призна, че имаш подозрение?

— За какво?

— Че събитията в Генуа са били провокирани нарочно от определена политическа група, която по някакъв начин е станала гарант за злонамерените действия на полицията. Спомняш ли си?

— Да.

— И така: бих искал да ти напомня, че онова, което е станало в Неапол, се е случило по времето на левоцентристкото правителство, тоест преди Г-8. Само че едва по-късно се е разбрало. Тогава какво ще кажеш?

— Ще кажа, че е още по-зле и отпреди. Мислиш ли, че не съм разсъждавал върху това, Мими? Означава, че цялата тази история е доста по-неприятна.

— Тоест?

— Че тази мръсотия е вътре в нас.

— Като че ли едва днес го разбираш! Точно ти, който много си чел? Като искаш да си ходиш, тръгвай си. Но не сега. Оттегли се заради умората, заради достигане на възрастовата граница, защото те болят хемороидите или мозъкът ти вече не функционира, но не точно сега.

— И защо?

— Защото сега би било обидно.

— За кого?

— За мен например. Може да съм женкар, но съм добър човек. За Катарела, който е ангел. За Фацио, който е джентълмен. За всички от полицейското управление във Вигата. За началника на полицията Бонети-Алдериги, който е досадник и формалист, но е свестен човек. За всички твои колеги, които уважаваш и са ти приятели. За огромното мнозинство от хора, които са в полицията и нямат нищо общо с разни негодници, паднали толкова по-ниско, колкото по-висок е чинът им. Ти си тръгваш, тряскайки вратата под носа ни. Помисли си! Приятен ден! — Мими се изправи, отвори вратата и излезе.

В единайсет и половина Монталбано каза на Катарела да го свърже с дирекцията на полицията и съобщи на господин Латес, че няма да дойде при господин началника, тъй като това, което е искал да му каже, никак, ама никак не е важно.

След телефонния разговор почувства, че се нуждае да подиша морски въздух. Минавайки покрай телефонната централа, каза на Катарела:

— Тичай веднага да докладваш на господин Ауджело.

Катарела го погледна с очите на пребито куче.

— Защо искате да ме обидите, комисерийо?

Да го обиди. Всички се чувстваха обидени от него, а той нямаше право да се чувства обиден от никого.

* * *

Изведнъж почувства, че не го сдържа повече да остане легнал, мислейки и премисляйки думите, които си бяха разменили с Мими през изминалите дни. Не беше ли съобщил и решението си на Ливия? Станалото — станало, вече всичко беше приключило. Погледна през прозореца, през който проникваше слаба светлина. Часовникът показваше почти шест. Стана и отвори капаците на прозорците. На изток светлината на изгряващото слънце рисуваше арабески от леките ефирни облаци. Морето леко се полюшваше от утринния бриз. Напълни дробовете си с въздух, чувствайки, че всяко вдишване отнасяше със себе си частица от ужасната му нощ. Отиде в кухнята, приготви си кафе и изчаквайки го да заври, отвори вратата към верандата.