Читать «Двойният мъртвец» онлайн - страница 3

* * *

Три дни по-късно, когато срещата на Г-8 беше отминала и из цяла Италия се бяха разгорели полемики, Монталбано пристигна със закъснение в полицейското управление. Веднага щом спря колата си и слезе от нея, забеляза, че двама бояджии минаваха с вар страничната стена на полицейското управление.

— Хей, комисерийо, комисерийо! — възкликна Катарела, виждайки го да влиза. — Простаците са ни писали тази нощ!

Монталбано не го разбра веднага:

— Кой ни е писал?

— Не съм наясно кой го е писал лично и пирсонално.

Какво, по дяволите, искаше да каже Катарела?

— Писмото анонимно ли е било?

— Не, господин комисерийо, не беше анонимно, комисерийо, на стената беше. Точно по повод на тези драсканици рано тази сутрин Фацио беше изпратил да извикат бояджиите, за да ги замажат.

Най-накрая комисарят си обясни присъствието на двамата бояджии.

— Какво беше написано?

Катарела се изчерви жестоко и се опита да отклони въпроса.

— С черни спрейове бяха написали глупостите.

— Добре де, какво беше написано?

— Ченгета негодници — отговори му с наведени очи Катарела.

— Само това ли?

— Не, господине. Също и „убийци“ беше написано. Негодници и убийци.

— Катаре, ама защо толкова навътре го взимаш?

Катарела беше на път да се разреве.

— Защото тук вътре никой не е мошеник или убиец, като се започне от вас, комисерийо, и се свърши с мен, който съм последната дупка на кавала.

Монталбано постави ръка върху раменете му, за да го успокои, и се запъти към кабинета си. Катарела го повика отново.

— Ах, комисерийо! Забравих: пишеше също и „големи рогоносци“.

Представете си само, как изобщо в Сицилия можеше да липсва думата „рогоносец“ в съдържанието на някоя обидна драсканица! Тя беше марка за идентичност на мястото, типичен начин на изразяване на така наречената сицилианщина. Току-що беше седнал, когато влезе Мими Ауджело. Беше невъзмутим, с отпуснато и ведро лице.

— Нещо ново? — попита го.

— Разбра ли какво са написали за нас на стената тази нощ?

— Да, Фацио ми разказа.

— И не ти ли се струва странно?

Мими го погледна учудено.

— Шегуваш ли се, или говориш сериозно?

— Говоря сериозно.

— Ех, отговори ми тогава с ръка на сърцето. Мислиш ли, че Ливия те прави рогоносец?

Сега Монталбано беше този, който погледна учудено Мими.

— Какви идиотщини ти минават през главата?

— Значи, не си рогоносец. Както и аз не мисля, че Беба ми слага рога. Сега да преминем към другата дума — „негодници“. На мен не една или две жени са ми казвали, че съм негодник. Но на теб не вярвам някога някой да ти го е казвал и затова не си включен във въпросната дума. В „убиец“ пък да не говорим. Тогава какъв ти е проблемът?