Читать «Двойният мъртвец» онлайн - страница 103

Сега идваше най-трудната част за разказване, но трябваше да го направи.

— След като Ингрид ме закара до Маринела, си помислих да се върна в Спигонела, за да хвърля едно око на вилата.

— Естествено, сам — каза саркастично Мими, размърдвайки се на стола.

— Сам отидох и сам се върнах.

Този път Фацио беше този, който се размърда на стола си. Но не отвори уста.

— Когато господин Ауджело ти каза да излезеш от стаята — каза Монталбано, обръщайки се към него, — е, защото не искаше да чуеш, че ме нарича лайнар. Навит ли си и ти да ми го кажеш? Може да си направите дори дуетче.

— Никога не бих си го позволил, комисарю.

— Е, тогава, ако не искаш да ми го кажеш, поне си упълномощен да си го мислиш.

Убеден в мълчанието и съучастничеството на Фацио, описа малкото пристанище, пещерата, металната врата и вътрешното стълбище. Говори също за скалите с раците, които бяха изгризали трупа на Ерера.

— Това вече е минало — завърши. — Сега трябва да помислим как да действаме. Ако сведенията, които получих от Мардзила, са верни, тази нощ ще пристигнат още плавателни съдове с емигранти, а щом самият Зарзис си е направил труда да се появи, ще има стока и за него. Ние трябва да се окажем там в момента на пристигането.

— Съгласен съм — каза Мими, — но ти знаеш всичко за вилата, докато ние не сме наясно с нищо — нито с вилата, нито със заобикалящата я територия.

— Накарайте да ви дадат записите, които направих откъм морето. В Торизи са.

— Не е достатъчно. Ще отида лично да огледам — взе решение Мими.

— Не съм убеден — намеси се Фацио.

— Ако те видят и се усъмнят, всичко отива по дяволите — попреувеличи комисарят.

— Спокойно. Ще отида с Беба, която имаше желание да подиша морски въздух. Хем ще я поразходя хубаво, хем междувременно ще огледам всичко, което трябва да се огледа. Не мисля, че ще изпаднат в смут, виждайки мъж и бременна жена. Най-късно в пет следобед ще се видим отново тук.

— Добре — каза Монталбано и се обърна към Фацио: — Имай предвид, че искам една компактна група от нашите хора да е готова. Няколко човека, но решителни и доверени. Гало, Галуцо, Имбро, Джермана и Грасо. Ауджело и ти ще поемете командването.

— Защо, ти няма ли да бъдеш? — удиви се Мими.

— Ще бъда. Но отдолу, при малкото пристанище. Ако някой се опита да избяга, ще го блокирам.

— Групата ще я ръководи господин Ауджело, защото аз ще дойда с вас — каза раздразнено Фацио.

Изненадан от тона му, Мими го погледна.

— Не — каза Монталбано.

— Комисарю, имайте предвид, че…

— Не. Това е личен въпрос, Фацио.

Този път Мими погледна Монталбано, който гледаше право в очите Фацио, който пък не свеждаше своите. Приличаше на сцена от филм на Куентин Тарантино, бяха насочили погледите си един към друг вместо пистолети.

— На вашите заповеди — каза накрая Фацио.

За да поразведри малко обстановката, в която все още витаеше напрежение, Мими Ауджело реши да зададе въпрос:

— Как ще разберем дали тази нощ ще пристигнат плавателните съдове с емигрантите, или не? Кой ще ни го каже?