Читать «Двойният мъртвец» онлайн - страница 102

— Тази сутрин видът ви е добър — беше становището.

— Смених фон дьо тена — каза Монталбано.

— Не, истината е друга, комисарю, вие имате седем живота като котките. Веднага се връщам.

Комисарят застана пред Катарела.

— Как ме намираш?

— Е, как искате да ви намирам, комисерийо? Като бог сте!

В края на краищата този толкова критикуван култ към личността не беше чак толкова лош.

Дори Мими Ауджело имаше по-отпочинал вид.

— Беба остави ли те да се наспиш?

— Да, имахме спокойна нощ. Дори не искаше да идвам в полицейското управление.

— Защо?

— Имаше желание да я изведа на разходка, тъй като денят е толкова хубав. Горкичката, в последно време вече почти не излиза от вкъщи.

— Ето ме — каза Фацио.

— Затвори вратата, че започваме.

* * *

— Ще направя обобщение — започна Монталбано, — въпреки че някои от фактите вече ги знаете. Ако нещо ви озадачава, кажете ми го.

Говори около час, без никой да го прекъсва, обяснявайки как Ингрид е разпознала Ерера и как личното му паралелно разследване за емигрантското дете се е вляло бавно в разследването за безименния удавник. На това място добави и онова, което на свой ред му беше разказал журналистът Мелато. Като стигна до момента, в който Мардзила беше умрял от страх, след като беше закарал във вилата Джамил Зарзис и някакъв друг човек, прекъсна се сам и попита:

— Има ли въпроси?

— Да — каза Ауджело, — но преди това трябва да помоля Фацио да излезе от стаята, да преброи бавно до десет и после да влезе.

Без да каже гък, Фацио се изправи, излезе и затвори вратата.

— Въпросът е следният — започна Ауджело. — Кога ще престанеш да се правиш на лайнар?

— В какъв смисъл?

— Във всякакъв смисъл, по дяволите! За какъв се имаш, за нощния отмъстител ли? Самотния вълк? Ти си комисар! Забрави ли го? Упрекваш полицията, че не спазва правилата, ама ти си първият, който не ги следва! В рискованото начинание не те придружава някой от нас, ами, представи си, някаква шведска госпожа! Луда работа! За всичко това трябваше да уведомиш началниците си или поне нас да държиш в течение, а не да се правиш на ловец на човешки глави!

— Ах, само заради това ли?

— Не ти ли е достатъчно?

— Не ми е достатъчно, защото има и още по-лошо, Мими.

На Ауджело му увисна ченето от смайване.

— По-лошо?!

— И… десет — каза Фацио, появявайки се.

— Да продължим — каза Монталбано. — Когато Ингрид застана напряко с колата пред тази на Мардзила, той си помисли, че пътя му препречва онзи, който му дава нарежданията. Уплаши се, че иска да го ликвидира може би защото знае много неща. Напика се, докато умоляваше да не го убива. Името, което произнесе, без дори да си дава сметка за това, беше на дон Пепе Агулия.

— Строителят? — попита Ауджело.

— Мисля, че е точно той — потвърди Фацио. — В градчето се говори, че дава пари назаем като лихвар.

— С него ще се заемем още утре, но е по-добре от този момент нататък някой да започне да го държи под око. Не искам да го оставя да ми избяга.

— За това ще се погрижа аз — каза Фацио. — Ще пусна по петите му Курели, който е много кадърен.