Читать «Двойният мъртвец» онлайн - страница 101

Монталбано погледна надолу, морето се вълнуваше от вятъра, предусещайки наближаването на зората. Ако не се беше появил Фацио, със сигурност все още щеше да лежи полуприпаднал на плажа. Фацио беше човекът, който беше взел проклетия бинокъл, беше изправил комисаря на крака. После почти го беше натоварил на гърба си. Накратко — беше го спасил. От гърдите на Монталбано се отрони дълбока въздишка.

— Благодаря.

Фацио не отговори.

— Ти обаче не си бил с мен.

И този път Фацио не му отвърна.

— Обещаваш ли ми?

— Да. А вие ще ми дадете ли дума?

— За какво?

— Че ще отидете на лекар, за да ви прегледа. Веднага щом можете.

Монталбано преглътна горчиво.

— Имаш думата ми — каза.

Беше убеден, че щеше да изпълни дадената дума. Не защото беше изплашен за здравето си, а защото не може да не изпълниш обещание, дадено пред ангел хранител. И продължи да се изкачва по стъпалата.

* * *

Шофира без затруднения по все още пустите улици, следван от колата на Фацио, когото не успя по никакъв начин да убеди, че може да стигне и сам до Маринела. Колкото повече небето се проясняваше, толкова по-добре се чувстваше. Денят беше обещаващ. Влезе вкъщи.

— Света Богородице! Идвали са крадци — каза Фацио веднага щом видя в какво състояние са стаите.

— Аз го направих, търсих нещо.

— Намерихте ли го?

— Да.

— Е, слава богу, иначе сигурно щяхте да продупчите и стените!

— Слушай, Фацио, вече е почти пет часът. Ще се видим в полицейското управление след десет, съгласен ли си?

— Съгласен съм, комисарю. Почивайте си.

— Искам да се видя и с Ауджело.

* * *

Когато Фацио си тръгна, написа с печатни букви бележка на Аделина:

АДЕЛИНА, НЕ СЕ ПЛАШИ, ВКЪЩИ НЕ СА ВЛИЗАЛИ КРАДЦИ. ПОДРЕДИ, НО БЕЗ ДА ВДИГАШ ШУМ, ЗАЩОТО СПЯ. ПРИГОТВИ МИ ЯДЕНЕ.

Отвори входната врата и забоде с кабарче бележката, за да може прислужницата да я види още преди да влезе. Изключи телефона, отиде в банята, влезе под душа, подсуши се и се просна на леглото. Ужасната умора, която преди малко изпитваше, беше изчезнала като по чудо. В интерес на истината, да, чувстваше се леко уморен, но в границите на нормалното. Впрочем не можеше да се отрече, че нощта беше ужасна. Прекара ръка през гърдите си, сякаш да провери дали двата жестоки бодежа не бяха оставили някаква следа, някакъв белег върху тях. Нищо, никаква рана — нито отворена, нито зараснала. Преди да заспи, една последна мисъл премина през главата му, но без с нея да накърни по някакъв начин своя ангел хранител: „Толкова ли е наложително да отида на лекар?“. „Не — заключи, — няма никаква нужда от това.“

17.

Появи се издокаран в полицейското управление в единайсет часа и макар да не се усмихваше, поне не беше в лошо настроение. Часовете, прекарани в сън, направо го бяха подмладили, чувстваше, че всичките механизми в тялото му работеха по-добре. От двата ужасни бодежа през нощта и от последвалата слабост не беше останала и следа. Точно на входната врата почти се сблъска с Фацио, който излизаше, но като го видя, замръзна и го изгледа продължително. Комисарят се остави да го зяпа.