Читать «Двойният мъртвец» онлайн - страница 105

— Струва ми се, не си даваш много зор — упрекна Монталбано заместника си.

— Но пък нося товар.

— Тоест?

— Най-напред тези.

И извади от джоба си десетина снимки, направени с „Полароид“. На всичките се виждаше Беба с корема, която се усмихваше, а зад нея, от всички възможни ъгли, вилата от Спигонела. На две от снимките Беба дори се беше опряла на пръчките на заключената с огромен катинар градинска врата.

— Каза ли на Беба защо си отишъл там и кой се крие в тази вила?

— Не. Нямаше нужда. Тъкмо така е излязла по-естествена на снимките.

— Никой ли не се появи?

— Може и да са ни надзиравали отвътре, но никой не се показа навън. Искат да изглежда, че къщата е необитаема. Виждаш ли резето? Всичко е привидно, защото, като пъхнеш ръката си между железните пръчки, можеш спокойно да го отвориш отвътре.

Избра друга снимка и я подаде на комисаря.

— Това е дясната фасада. Има външно стълбище, което води към първия етаж, голямата врата отдолу трябва да е тази на гаража. Ингрид каза ли ти дали има връзка между гаража и останалата част от къщата?

— Не. Гаражът е стая без никакви други отвори освен входа. Има обаче вътрешно стълбище между приземния и първия етаж, въпреки че Ингрид никога не го е виждала, защото към него се стига през врата, за която Ерера й е казвал, че няма ключове. Убеден съм, че има друго стълбище, което свързва приземния етаж с пещерата.

— Преценено на око, гаражът побира две коли.

— Със сигурност там има една. Тази, която е блъснала детенцето. Между другото, моля те, когато ги хванем, колата на всяка цена трябва да бъде огледана от криминолозите. Залагам си главата, че по нея ще намерим дори от кръвта на момченцето.

— Според вас как са се развили нещата? — попита Фацио.

— Просто. Детето е разбрало, не знам как, че е изправено пред някакво ужасно премеждие. И е започнало да се опитва да избяга веднага щом е слязло на брега. По моя вина първия път не успя. Докарали са го в Спигонела. Изглежда, във вилата е открило вътрешното стълбище, което води към пещерата. Със сигурност е избягало оттам. Някой обаче го е забелязал и е вдигнал тревога. Тогава Зарзис се е качил на колата и докато не го е намерил, не е спрял да го търси.

— Ама как, ако този Зарзис е дошъл вчера вечерта! — каза Ауджело.

— Доколкото разбрах, въпросният Зарзис прави тегели напред-назад. Винаги е налице, когато трябва да се разпределя стока и да се вземат пари. Както и сега. Той е отговорен за тези действия пред своя началник.

— Искам да ти кажа за пристигането на емигрантите — каза Мими.

— Може да започваш — отвърна му Монталбано.

Мисълта, че Зарзис му е подръка, го изпълваше със задоволство.

— Онази моя приятелка, лейтенантката, ми каза, че положението наистина е извънредно. Нашите катери са засекли четири плавателни съда, препълнени до козирката, но в много лошо състояние. Насочват се съответно към Секагранде, Капобианко, Манфия и Фела. Надяват се корабите да успеят да стигнат сушата, преди да са потънали, но и дума не може да става за прехвърляне на пътници или за промяна в курса. Нашите не могат да направят друго, освен да ги следват, готови веднага да започнат да събират корабокрушенците, ако се случи някое нещастие.