Читать «Градът на крадците» онлайн - страница 63

Дълбоко си поех въздух и вдигнах поглед към Коля. Той ме гледаше право в очите.

— Не се тревожи, приятелю. Няма да те оставя да умреш.

Бях само на седемнайсет години, бях едно глупаво момче му повярвах.

11

ЖЕЛЕЗОПЪТНАТА ЛИНИЯ ЗА МОСКВА беше прекъсната едва преди четири месеца, но релсите вече бяха започнали да ръждясват. Повечето траверси бяха изтръгнати от земята и нацепени за подпалки, макар че бяха импрегнирани с креозот и беше опасно да се горят. Коля вървеше по едната релса като гимнастик върху греда, с протегнати настрани ръце. Аз се влачех зад него, между двете релси, и отказвах да играя на неговата игра — отчасти защото му бях сърдит и отчасти защото си знаех, че няма как да спечеля.

Релсите отиваха на изток между жилищни блокове от червени тухли и универсални магазини на по три етажа, покрай Котляровското трамвайно депо и изоставените фабрики за производство на различни артикули, които никой не можеше да използва или да си позволи във военно време. Една бригада от девойки, облечени с работни гащеризони под зимните си палта и надзиравани от военен инженер, се трудеха да превърнат една пощенска станция в отбранителен пост. Единият ъгъл на масивната старинна сграда беше разрушен, за да се направи картечно гнездо.

— Тази има страхотно тяло — отбеляза Коля, като кимна към едно от момичетата.

Девойката беше със синя забрадка и мъкнеше торби с пясък от камиона, който чакаше отстрани със запален двигател.

— Откъде знаеш?

Твърдението му беше смехотворно. Жената беше на поне петдесет метра от нас и беше облечена с дебела ватенка и няколко пласта дрехи под нея.

— Знам. Има стойка на балерина.

— Аха.

— Не ми викай „аха“. Аз познавам балерини. Вярвай ми. Някоя вечер ще те заведа в Мариинския театър и ще отидем зад кулисите. Нека просто да кажем, че имам известна репутация там.

— Да, ти никога не млъкваш по въпроса за твоята репутация.

— На този свят има много малко неща, които могат да ме направят по-щастлив от бедрата на една балерина. Галина Уранова…

— О, я престани.

— Какво? Тя е национално съкровище. Трябва да излеят бедрата й от бронз.

— Ти не си спал с Галина Уланова.

Той ме озари с кратка, потайна усмивка — усмивка, която сякаш казваше, че знае много неща, но не може да ми ги сподели наведнъж.

— Но това е жестоко от моя страна — призна си той. — Да ти говоря за неща от такова естество… това е садистично. Все едно да говоря за Веласкес с някой слепец. Нека да сменим темата.

— Значи не искаш да говориш за балерини, с които не си спал, в продължение на следващите трийсет и девет километра?

— Три момчета отишли в едно стопанство, за да крадат кокошки — започна той с гласа, с който разказваше вицове.

Когато разказваше вицове, използваше различен диалект, макар че не можех да разбера какъв диалект трябваше да представлява и защо смяташе, че вицовете са по-смешни, когато се разказват на него.

— Стопанинът ги чул и хукнал да ги хване. Така че момчетата скочили в три чувала за картофи, за да се скрият.