Читать «Градът на крадците» онлайн - страница 164

В коридора стоеше една млада жена, оставила куфара си до краката, и държеше един малък кашон. Беше облечена с жълта памучна роля с щамповани бели цветя. Сребристото водно конче на огърлицата й се люлееше под ключиците, а гъстата й червена коса се спускаше на вълни по загорелите рамене. Тя ще ти каже, че не беше избрала специално тази рокля, нито огърлицата, че не си беше измила косата и лицето и не си беше сложила малко червило.

— Не й вярвай. Никой не изглежда толкова добре по случайност.

Тя ми се усмихна — онази влудяваща извивка на устните, която изглеждаше по-скоро самодоволна, отколкото мила, а сините й очи се взираха в мен, за да видят дали ще я разпозная. Ако бях малко по-добър в тази игра, може би щях да се престоря, че не съм я познал, може би щях да кажа нещо като „Здравейте, кого търсите?“

— Не си толкова кльощав, колкото беше преди — каза тя. — Но все още си твърде кльощав.

— Имаш коса — отговорих аз и веднага съжалих за това.

От три години и половина я сънувах — буквално, защото тя крачеше във възголемия си гащеризон през половината от сънищата ми, които си спомнях — и когато най-сетне пристигна наистина, аз не можах да измисля нищо повече от „Имаш коса“?

— Донесох ти подарък — каза тя. — Гледай какво са измислили.

Тя отвори капака на кашончето. Вътре имаше дванайсет яйца, удобно разположени в отделни гнезда. Имаше бели яйца, кафяви яйца и дори едно яйце, изпръскано на петънца като старческа ръка.

Тя затвори капака и отново го отвори, доволна от функционалната му простота.

— Така е много по-добре, отколкото да се слагат в слама — добави тя.

— Можем да направим омлет — предложих аз.

— Да направим?

Тя се усмихна, подаде ми кашончето, вдигна куфара си и зачака да отворя вратата по-широко, за да влезе вътре.

— Трябва да знаеш едно нещо за мен, Льова. Аз не готвя.

Благодарности

Щедьовърът на Харисън Солсбъри „900 дни“ си остава най-добрата книга за обсадата на Ленинград, която съм чел. Тя постоянно беше до мен, докато пишех „Градът на крадците“, и аз я препоръчвам на всеки, който иска да научи повече за Питер и неговите обитатели по време на Великата отечествена война. В не по-малка степен съм задължен и на Курцио Малапарте и на неговата странна, но гениална творба „Kaputt“ която дава един съвсем различен поглед към същите събития. Неговите описания на германската тактика срещу партизаните — наред с много други неща — се оказаха съществени за написването на тази история. Бих искал да благодаря на тези покойни господа за техните книги. Ако съм описал нещо както трябва, те заслужават повече благодарности от мен.