Читать «Градът на крадците» онлайн - страница 61

— Преход за един ден. Снощи вечеряхме както трябва, така че ще се справим.

Постепенно започнах да си давам сметка колко безумна беше тази идея.

— Мга е зад фронтовата линия. Защо трябва да ходим в Мга?

— Защото е понеделник, Лев. До четвъртък трябва да намерим яйцата, а няма да ги намерим в Питер. Чичото на Соня е директор на птицефермата в Мга, нали така? Обзалагам се, че германците са я оставили да работи. Те също обичат яйца.

— Това ли е планът? Да изминем пеша петдесет километра, директно през фронтовата линия на германците, да намерим някаква птицеферма, която може би не е изгорена до основи, да вземем една дузина яйца и да се върнем?

— Е, ако го кажеш с такъв тон, всичко ще прозвучи абсурдно.

— С такъв… Не, аз те питам! Това ли е планът? Соня никога не е ходила там! Как ще намерим тази птицеферма?

— Тя е в Мга! Колко трудно може да бъде да намериш нещо в Мга?!

— Аз дори не знам къде се намира шибаната Мга!

— Аха — каза Коля и се усмихна широко, докато си слагаше астраханския калпак. — Това е лесно. Мга е на железопътната линия за Москва. Просто ще вървим по релсите.

Тимофей изръмжа насън и се обърна настрани. Вече бях открил, че лекарите и войниците са в състояние да проспят всякаква дандания, която не представлява пряка опасност за живота; ако се съди по изражението на спокойно задоволство, което се четеше по лицето на Тимофей, моята караница с Коля със същия успех можеше да бъде тихо изпята приспивна песничка. Погледнах го с омраза — с омраза за това, че го оставят да си спи с пълен стомах на вълнените одеяла, където му е топло и удобно, и в живота му няма нито потомък на казаци, който да го тормози, нито полковник от НКВД, който да го праща във враждебната пустош, за да издирва съставки за сватбена торта.

После отново се обърнах към Коля, който беше зает да поставя калпака си под подчертано героичен ъгъл пред огледалото. Него го мразех още повече за това, че беше като някакво щастливо жизнерадостно животно, весел и свеж в шест часа сутринта, все едно току-що се беше върнал от двуседмична ваканция на Черно море. Представях си, че все още вони на секс, макар че в действителност толкова рано сутрин, в този студен апартамент, все още не бях в състояние да усетя никаква миризма.

Величественият ми нос беше само за красота — добра мишена за побойниците, но необяснимо безполезен по отношение на обонянието.

— Може и да си мислиш, че това е лудост — каза той. — Но всеки един от онези селски мошеници, които продават картофи за двеста рубли на пазара „Сенной“ ги е донесъл отнякъде извън града. Хората всеки ден минават през фронтовата линия. Защо и ние да не можем да го направим?

— Да не си пиян?

— От четвърт бутилка водка? Не вярвам.

— Трябва да има някое място, което да е по-близо от Мга.

— Кажи ми го тогава.

Коля вече беше опакован за излизане, а челюстта му беше покрита с четиридневна руса брада. Той почака да му предложа алтернатива на неговия глупав план, но колкото повече секунди изминаваха, толкова по-ясно осъзнавах, че нямам такава.