Читать «Градът на крадците» онлайн - страница 144

— Орелът или цифрите?

— Цифрите.

— Не ти ли харесва нашият орел? — усмихна се леко той.

После отмести ръката си и ми показа нацисткия герб.

— Аз ще играя с белите. И не се тревожи — можеш да си задържиш царицата.

Той премести пешката пред царицата си с две полета напред и кимна, когато му отговорих с огледален ход.

— Някой ден ще започна играта по друг начин — каза той.

После премести пешката от линия „с“ с две полета напред, като ми предлагаше да я взема.

Царски гамбит. Поне половината от всички партии, които бях изиграл през живота си, бяха започнали с тези ходове. С тази комбинация започваха и аматьори, и гросмайстори — все още беше твърде рано да се каже дали германецът умееше да играе. Отказах да взема пожертваната пешка и преместих пешката пред царя си с едно поле напред.

През годините съм изиграл хиляди шахматни партии срещу стотици различни противници. Играл съм на одеяло в тревата на Лятната градина, на турнири в Двореца на пионерите, на двора на „Киров“ срещу баща ми. Когато играех за шахматния клуб „Спартак“, си пазех записите от всички партии, но ги изхвърлих, след като спрях да се състезавам. Нямаше никакъв смисъл да изучавам старите си партии — не и след като осъзнах, че съм средна категория. Но ако ми дадеш хартия и химикалка, дори днес мога да напиша алгебричната нотация на цялата ми партия срещу Абендрот.

На шестия ход извадих царицата си от последния ред, което сякаш го изненада. Той се намръщи и почеса четината на горната си устна с нокътя на палеца си. Бях избрал този ход, защото смятах, че е добър, но освен това и защото можеше да му се стори слаб — все още никой от двамата не беше определил умението на противника си, а ако той смяташе, че аз съм слаб играч, може би щях да успея да го подмамя да допусне съдбоносна грешка.

Той промърмори нещо на немски и премести коня си от страната на царя — разумен ход, но не този, от който се опасявах. Ако ми беше взел пешката, щеше да задържи инициативата и да ме принуди да отговоря на неговата атака. Вместо това той играеше защитно и аз се възползвах от неговия ход, за да преместя офицера си в неговата територия.

Абендрот се облегна назад и се загледа в дъската. След като помисли една минута, той се усмихна и вдигна поглед към мен.

— Отдавна не съм играл добра партия.

Не казах нищо — гледах в дъската и си представях възможни поредици от следващи ходове.

— Няма нужда да се притесняваш — продължи той. — Независимо дали ще спечелиш, или ще загубиш, положението ти е сигурно. Една добра партия всяка вечер ще ми помогне да остана с всичкия си.

Той отново се приведе напред и премести царицата си. Докато разсъждавах върху следващия си ход, младият войник се върна, като носеше една дървена кутия, пълна със слама. Абендрот го попита нещо и войникът кимна, докато оставяше кутията на масата.

— Ти ми отвори апетита — каза Абендрот на Коля. — Ако спечеля, може и да изям един омлет от дузина яйца.

Коля, който седеше в другия край на масата, широко се усмихна, когато видя кутията с яйцата. Сега и двамата войници стояха зад него и Вика, отпуснали ръце на прикладите на полуавтоматичните си карабини. Коля се опитваше да следи партията от разстояние, но Вика не откъсваше поглед от масата. Лицето й никога не изразяваше много от истинските й чувства, но аз разбрах, че е раздразнена — и едва сега, с фатално закъснение осъзнах, че бях пропуснал една възможност. Когато войникът беше отишъл да донесе яйцата, за кратко бяхме имали числено преимущество над германците; те имаха огнестрелни оръжия, а ние имахме само ножове, но това може би щеше да се окаже най-добрата ни възможност.