Читать «Градът на крадците» онлайн - страница 143

— Може би сте ги застреляли всичките, преди да стигнат до дъската — обади се Коля.

Аз затаих дъх, защото бях почти сигурен, че това е било прекалено, но Абендрот кимна.

— Възможно е. Все пак работата е по-важна от играта. Ела — каза ми той, — седни. Ако наистина си толкова добър, колкото твърди твоят приятел, може да те задържа при себе си, за да има с кого да играя.

— Почакайте — каза Коля. — Ако той спечели, ще я пуснете и ще ни дадете яйцата.

Търпението на Абендрот започна да се изчерпва. Ноздрите му се разшириха, когато се приведе напред, макар и да не повиши тон.

— Предложението ми беше повече от щедро. Наистина ли настояваш на тази глупост?

— Аз вярвам в моя приятел. Ако той загуби, застреляйте ни. Но ако спечели, искаме пържени яйца за вечеря.

Абендрот отново каза нещо на немски и по-възрастният войник заби дулото на карабината си в тила на Коля.

— Искаш да преговаряме, така ли? — попита го Абендрот. — Добре, нека да преговаряме. Ти явно си мислиш, че си в позиция да преговаряш. Но не си. Ако кажа две думи, ще се превърнеш в труп. Да? Две думи. Даваш ли си сметка колко бързо ще стане? Ти ще се превърнеш в труп, ще те изнесат навън, а аз ще играя шах с твоя приятел. А след това може да заведа червенокосата в стаята си, да я изкъпя и да видя на какво прилича, когато не е толкова мръсна. Или пък няма да я къпя, може би тази вечер ще ми се иска да чукам животно. Когато си в Рим, нали така беше? А сега си помисли, момче. Помисли си много внимателно, преди да си отвориш устата. За твое добро, за доброто на майка ти, ако кучката още е жива, първо си помисли.

Някой друг щеше да вземе решение да не настоява повече и да си затвори устата веднъж завинаги. Коля не се поколеба повече от една секунда.

— Естествено, че можете да ме убиете, когато си поискате. Това е безспорно. Но мислите ли, че моят най-добър приятел ще може да играе прилично, след като е видял мозъка ми по масата? Искате ли да играете срещу най-добрия шахматист в Ленинград? Или срещу едно изплашено момче, което се е напикало в крачола? Той не може да спечели свободата ни, добре, разбирам, все пак сме на война. Но поне му дайте шанс да спечели вечерята, за която си мечтаем.

Абендрот се вторачи в Коля, като бавно потропваше с пръст по масата — единственият звук в стаята в този момент. После най-сетне се обърна към войника с бенките и издаде някакво кратко нареждане. След като младият германец му отдаде чест и излезе от стаята, щурмбанфюрерът ми направи знак да седна на стола в ъгъла на масата срещу него. Сетне кимна на Коля и Вика и посочи към столовете в другия край на масата.

— Седнете — заповяда им той. — Цял ден сте ходили, нали така? Седнете, седнете.

Той се обърна към мен:

— Да хвърлим ли ези-тура?

Без да дочака отговор, той извади монета от джоба си и ми показа орела със свастика между ноктите от едната страна и номинала от другата — петдесет райхспфенига. После подхвърли монетата във въздуха с палеца си, улови я, плесна я върху опакото на другата си ръка и вдигна поглед към мен.