Читать «Градът на крадците» онлайн - страница 142

Чудя се за колко го е пропуснал — колко милиметра е имало между върховете на пръстите му и калъфа на ножа. Беше момче, с една или две години по-голям от мен, а по лицето му имаше цяло съзвездие от малки кафяви бенки. Не се съмнявам, че съучениците му го бяха подигравали заради тях. Беше ги гледал в огледалото, мрачен и засрамен, и се беше чудил дали няма да може да ги свали с бръснача на баща си. Ако предишната нощ беше спал с петнайсет минути повече, ако беше преглътнал още една лъжица супа за вечеря, може би щеше да има достатъчно енергия, за да си свърши работата както трябва и да намери ножа. Но той не успя и неговата небрежност промени всичко — и за двама ни.

Когато свърши с претърсването на Коля, той пристъпи към Вика. Другият пехотинец се пошегува с него и се разсмя на собственото си остроумие. Може би искаше да подразни момчето, така че да плесне Вика по задника или да я щипне по гърдите, но тя го гледаше със студените си немигащи очи и той изглеждаше притеснен, докато я претърсваше — далеч не толкова обстойно, колкото беше претърсил Коля и мен самия. Осъзнах, че момчето сигурно беше девствено; беше също толкова притеснено от близостта на женското тяло, колкото бях и аз.

След като боязливо я потупа по краката, той се изправи, кимна на Абендрот и отстъпи назад. Щурмбанфюрерът го погледна за момент и устните му се извиха в лека усмивка.

— Мисля, че го е страх от теб — каза той на Вика.

Той почака няколко секунди, за да види дали тя ще му отговори, и когато тя не го направи, отново насочи вниманието си към Коля.

— Ти си войник — не мога да те освободя, защото ще се върнеш в Червената армия и ако убиеш някой германец, родителите му ще обвиняват мен.

Той погледна към мен.

— А ти си евреин; съвестта ми не ми позволява да те освободя.

Но ако спечелиш играта, ще пусна момичето. Това е най-доброто предложение, което мога да ви направя.

— Давате ли ми дума, че ще я пуснете? — попитах го аз.

Абендрот потърка сребристата четина на брадичката си с кокалчетата на пръстите. На безименния му пръст проблясна венчална халка, уловила светлината на крушката над главата му.

— Значи харесваш момичето. Интересно. А ти, червенокосо момиченце, харесваш ли евреина? Няма значение, няма значение, да не бъдем вулгарни. И така… ти не си в положение, от което можеш да поставяш условия, но да — имаш думата ми. Още от Лайпциг не мога да си намеря достоен партньор за игра. Тази страна има най-добрите шахматисти в света, а все още не съм видял и един от тях.