Читать «Градът на крадците» онлайн - страница 146

От идеята да извадя нож срещу толкова едър човек ме обхващаше паника, така че аз спрях да мисля за това и в продължение на няколко минути се съсредоточих върху играта. Няколко хода по-късно видях възможност за размяна на конете. Позицията ми беше малко неудобна, така че го принудих да направим размяната. Абендрот въздъхна, когато ми взе фигурата.

Не биваше да позволявам това.

— Добър ход! — провикна се Коля от другия край на масата.

Обърнах се и видях, че и двамата с Вика продължават да ме гледат, така че бързо се наведох обратно към дъската.

Как така бях избран за убиец? Нима Коля вече не ме познаваше? Абендрот трябваше да умре, не се съмнявах в това — и аз исках той да умре още откакто бях чул историята за Зоя.

Без никакво съмнение този човек беше убил хиляди мъже, жени и деца, докато беше следвал настъплението на Вермахта през цяла Европа. От Берлин го награждаваха с лъскави медали за това, че беше екзекутирал евреите, комунистите и партизаните от окупираните държави. Той беше мой враг. Но сега, когато го гледах от другата страна на шахматната дъска, докато въртеше венчалната си халка и мислеше за следващия си ход, аз не вярвах, че съм в състояние да го убия наистина.

Калъфът на ножа се забиваше в глезена ми. Щурмбанфюрерът седеше срещу мен, а яката на куртката му се забиваше в една синя вена отстрани на широкия му врат. Коля и Вика седяха в другия край на масата и чакаха да направя нещо. Като се има предвид колко ме разсейваха всички тези неща, аз успявах да играя прилично. Колкото и да беше безсмислен изходът от тази партия, за мен играта имаше значение.

Седях с лакът на масата, подпрял глава на ръката си, така че да не виждам Коля и Вика. На двайсет и осмия ход преместих пешката на линия „с“ на петото поле — агресивно настъпление. Абендрот можеше да я вземе с две различни пешки — от линия „b“ и от линия, d“. В шаха има едно старо правило, че играчите трябва да се стремят „да вземат към центъра“. Абендрот последва тази класическа стратегия и използва пешката си от линия „b“, като установи надмощието си в средата на дъската. Но точно както Тарраш беше казал: „Винаги поставяйте топа зад пешката, освен когато това е неправилно“, атаката към центъра винаги е добър ход, освен когато не е. Когато приключихме с размяната, всеки от нас беше изгубил по две пешки, броят на фигурите ни все още беше равен, но подобно на човек, който вече е погълнал отровата, но продължава да дъвче печеното месо, без да осъзнава сигурната си смърт, Абендрот не си даваше сметка, че беше допуснал една фатална грешка.

Далеч от мисълта да се предаде, германецът все още смяташе, че е в по-добрата позиция. С приближаването на ендшпила неговата пешка от линия „а“ беше сама в ъгъла на дъската и препускаше към последния ред, където щеше да я превърне в царица и да смаже защитата ми. Абендрот беше толкова посветен на мисията да се сдобие с втора царица, че с радост приемаше новите размени, които му предлагах. Как можеше да изгуби, когато има две царици в атака? Съсредоточен в своята пешка на линия „а“, той твърде късно осъзна, че и аз имах пешка в настъпление в центъра на дъската. В крайна сметка моята пешка от линия, d“ достигна до последния ред с един ход преди неговата пешка от линия „а“. Трудно е да победиш противник, който има две царици — освен ако не се сдобиеш пръв с втора царица.