Читать «Белият огън» онлайн - страница 63

Този път отговорът беше вдигане на рамене.

-      Не ми вдигай рамене, кучи сипе! - кресна начал­никът, който най-накрая изгуби търпение. - Видя как­во сториха на това семейство. Как можеш да седиш спокойно и да си пиеш шерито? Пендъргаст, имам да ти кажа само още едно нещо. Да ти го начукам и бла­годаря за помощта!

След тези думи намек за усмивка се появи на тън­ките устни.

-      Е, това пò ти прилича.

-      В какъв смисъл? - изрева Морис.

-      Мой стар приятел от полицейското управление в Ню Йорк имаше за подобни случаи цветист израз. Как беше? А, да. - Пендъргаст стрелна поглед към начал­ника. - Ще ти помогна, но при условие, както би се изразил той, че най-сетне ти поникнат топки.

18

Началник Морис гледаше разрушената къща. Остатъчната горещина от пожара предишния ден беше изчезнала. През миналата вечер беше навалял малко сняг, покривайки сцената на ужаса с бяло оде­яло. Върху районите с основните доказателства бяха прострени брезенти и сега неговите хора внимателно ги махаха, изтръсквайки първо снега, за да подготвят мястото за обиколката. Беше осем сутринта, слънчево, около девет градуса, и слава богу, нямаше вятър.

На Морис никога не се беше случвало нещо подобно - нито в личен, нито в професионален план - и той се каляваше за изпитанията, които го очакваха. Снощи почти не бе мигнал, а когато най-сетне заспа, се събу­ди веднага от някакъв ужасен кошмар. Чувстваше се ужасно и още не бе осъзнал напълно извратеността и страховитостта на престъплението.

Пое си дълбоко дъх и се огледа. От лявата му стра­на стоеше Чивърс, специалистът по пожарите, вдясно Пендъргаст в своето палто от вълна на викуня, надяна­то върху несъвместимо с него електриковосиньо пухе­но яке. Пухкави ръкавици без пръсти и грозна вълнена шапка допълваха тоалета му. Той беше толкова блед, че имаше вид на вече поразен от хипотермия. Обаче очите му бяха особено живи и неспокойно се плъзгаха по сцената на пожара.

Морис прочисти гърлото си и положи усилие да изглежда като началник на полицията, който държи всичко здраво под контрол.

-      Господа, готови ли сте?

-      Можеш да се обзаложиш за това - отговори Чи­върс с набиваща се на очи липса на въодушевление. Очевидно присъствието на агента на ФБР не го рад­ваше. Кофти работа, помисли си Морис. Беше за­почнало да му писва от несъгласията, караниците и вътрешноведомствените борби, които този случай предизвикваше.

Пендъргаст наклони глава.

Началникът се промъкна под лентата и останалите го последваха. Пресният сняг покриваше всичко, като се изключат местата, върху които досега бяха лежали парчетата брезент. Сега тези райони представляваха големи черни квадрати в иначе белия пейзаж. Патологът още не беше отнесъл човешките останки. Криминологични знаменца с най-различни цветове стърча­ха от руините, придавайки на местопрестъплението неподходящ празничен вид. Вонята на дим, изгорели кабели, гума и пластмаса все още висеше във въздуха - тежка и противна.