Читать «Белият огън» онлайн - страница 65

Дъглас Престън

-      Агент Пендъргаст? - най-накрая попита Морис.

-      Съжалявам да го кажа, но вероятно точна възстановка на последователността на извършеното престъпление може да се окаже невъзможна. Пожарът е унищожил твърде много информация. Обаче аз мога да спася някол­ко очебийни подробности, ако искаш да ги чуеш.

-      Искам. Моля, продължавай.

-      Извършителят е един. Влязъл е през незаключената задна врата. Трима членове на семейството са били у дома, всички на втория етаж и вероятно заспали. Из­вършителят веднага е убил кучето, което е дошло да провери какво става. След това той или тя се качва на втория етаж, изненадва малолетното момиче в спалнята му, обездвижва го и му запушва устата, преди да успее да вдигне много шум. След това, все още живо, го връз­ва с кабели за леглото. Може да е бил на път за спалнята на родителите, когато втората млада жена се прибира.

Той се обърна към Морис:

-      Това е била твоята стажантка Джени. Влязла е през гаража и се е качила на втория етаж. Там е била напад­ната от засада от извършителя, обездвижена и сложена във ваната със запушена уста. Извършено е много ре­зултатно, но въпреки това второто нападение, изглежда, е събудило родителите. Имало е кратка борба, започ­нала на втория етаж и завършила долу. Подозирам, че един от родителите е бил убит там на място, а другият завлечен долу по-късно. Може и да са били бити.

-      Как може да знаете всички тези подробности? - възкликна Чивърс. - Това е чисто предположение.

Пендъргаст продължи, без да обръща внимание на избухването.

-      Извършителят се върнал горе, полял двете моми­чета с бензин и ги запалил. След това бил принуден ог обстоятелствата бързо да напусне мястото. На слиза­не смъкнал по стълбите трупа на другия родител, като пътьом е пръскал още бензин. Тръгнал си е пеша, а не с кола. Жалко, че заснежените терени около къщата са били отъпкани от съседите и пожарникарите.

-      Няма начин - заклати глава Чивърс, - няма начин да извлечете всички тези заключения от информация­та, с която разполагаме. А заключенията ви, с цялото ми уважение, са погрешни до едно.

-      Трябва да кажа, че споделям... ъъъ... скептицизма на господин Чивърс. Как е възможно да научиш всич­ки тези подробности от един-единствен оглед? - заяви Морис.

Пендъргаст им отговори с тона на възрастен, който обяснява на дете:

-      Това е единствената логическа последователност, която подхожда на фактите. А фактите са следните: ко­гато Джени Бейкър се прибира вкъщи, извършителят вече е бил там. Тя е минала през гаража - приятелят ѝ е потвърдил това - и ако родителите ѝ са били вече убити, е щяла да види труповете им при задния вход. Не е ви­дяла трупа на кучето, защото е бил зад барплота, който някога е съществувал. Ето. - Той извади скицата.

-      Но откъде знаеш, че убиецът е бил вече горе, ко­гато Джени се е прибрала у дома?

-      Защото е била нападната горе. Ако е била първата жертва и е нападната в гаража, кучето щеше да е живо и щеше да се разлае и събуди родителите. Не, първата жертва е било кучето, убито при задната врата веро­ятно с удар по главата с нещо като бейзболна бухалка.