Читать «Белият огън» онлайн - страница 64
Дъглас Престън
Пендъргаст пое водачеството, като се придвижваше леко въпреки тежкото си облекло. Впусна се напред, коленичи и с малка четка разбръска снежно петно, за да огледа изгорелия шистов под. Направи го на още няколко, както изглеждаше, случайни места, докато останалите продължаваха огледа. На едно от тях извади изпод палтото епруветка, в която с пинсети пусна някаква микроскопична проба.
Чивърс изостана. Мълчеше, а едрото му лице беше смръщено от неудоволствие.
Най-накрая стигнаха до ужасяващата вана. Морис не можеше да я гледа спокойно. Обаче Пендъргаст отиде право при нея, клекна и се наведе над отвора, все едно се молеше. Свали ръкавицата и с дългите си бели пръсти, въоръжени с тънки пинсети, зарови наоколо и още проби се озоваха в епруветки. Най-накрая се изправи и групата продължи обиколката си из разрушената къща.
Стигнаха до изгорелия матрак с клуповете от кабели и парчетата кост. Тук Пендъргаст отново се спря и прекара най-много време вторачен в гледката. Морис започна да трепери, когато бездействието, студът и неприятното усещане за нещо лепкаво и гадно се съюзиха срещу него. Агентът извади от джоба си някакъв документ, разгъна го и той се оказа подробен план на къщата - откъде го беше взел? Пендъргаст го разглежда дълго време, после го сгъна и отново го прибра. Тогава клекна и започна да проучва овъглените останки от скелета, вързан за матрака, с лупа. От него наистина бяха останали само парченца кост и разни други неща. Морис почувства как студът пълзи все но-навътре в дрехите му. Чивърс беше започнал да става неспокоен. Крачеше напред-назад и от време на време пляскаше с ръцете си в ръкавици в опит да ги стопли. Езикът на тялото му подсказваше, че смята това за загуба на време.
Пендъргаст най-накрая се изправи.
- Ще вървим ли?
- Чудесна идея - бързо се отзова Чивърс.
Групата продължи из изгорелите руини: странно стърчащите колони, покрити със скреж, изгорелите стени, купчините замръзнала кал, блестящите на слънцето езерца от разтопено стъкло и метал. Сега от едната страна се виждаше трупът на кучето и двете разпаднали се успоредни купчини пепел, които представляваха майката и бащата на Джени Бейкър.
Морис трябваше да извърне глава - беше прекалено мъчително.
Пендъргаст коленичи и проучи всичко най-грижливо, взе още проби, без да продумва. Изглеждаше особено заинтересуван от овъглените останки на кучето, внимателно промушвайки ги с дългите пинсети и инструмент, който приличаше на зъболекарска сонда. Преместиха се в изгорелия гараж, където бяха изгорелите и разтопени каросерии на три автомобила. Агентът на ФБР им хвърли бегъл поглед.
Това беше - свършиха. Отвъд полицейската лента Пендъргаст се обърна. Очите му смаяха Морис - рязко проблясваха в яркото зимно слънце.
- Всичко е точно така, както се страхувах, че ще е - започна той.
Морис зачака да чуе още, но агентът потъна в мълчание.
- Добре тогава - каза Чивърс високо, - Стенли, искам още веднъж да потвърдя онова, което ти казах по-рано. Всички доказателства сочат осуетен грабеж с поне двама извършители, а може би и повече. Възможно е и сексуално престъпление.
